- На територията на ЕС извършват дейност множество компании, произвеждащи опасни технологии за следене. Тези технологии могат да се използват в нарушение на човешките права и износът им следва да бъде обект на стриктен контрол.
- Съществуват сериозни слабости в начина на прилагане на европейската регулаторна рамка и надзора върху този процес. В резултат, технологии за наблюдение се закупуват от правителства, използващи ги в нарушение на международното законодателство за правата на човека и хуманитарните норми.
- ЕС трябва да засили контрола, като изисква от държавите по-обстойни надлежни проверки във връзка с правата на човека и спиране на износа в случаи на наличие на висок риск. Има нужда от повече прозрачност и от прилагане на изискванията за докладване, така че те да осигуряват истински надзор и отчетност.
(Брюксел, 12 май 2026 г.) – Европейският съюз не е успял да попречи държави членки да изнасят технологии за наблюдение за правителства, доказано злоупотребявали с технологични средства, за да шпионират активисти, журналисти и опозиционни групи. Това се посочва в доклад на правозащитната организация Human Rights Watch, публикуван днес. Европейската комисия следва да гарантира по-стриктното прилагане на законодателството на ЕС за износ на технологии за кибернаблюдение, за да предотврати употребата на подобни технологии, разработени в Европа, за действия, подкопаващи човешките права в глобален мащаб.
Докладът от 54 страници, озаглавен „Съюз със затворени очи: Как европейски технологии за наблюдение достигат до потисници,“ оценява действителните резултати от знаковия Регламент за контрол на износа на изделия с двойна употреба, приет през 2021 г. Една от целите на регламента е предотвратяване износа на технологии с двойна употреба — т.е. които могат да имат както гражданско, така и военно приложение — включително достъпни на пазара изделия за кибернаблюдение, до места, където е вероятно да бъдат използвани за нарушения на международните хуманитарни и правозащитни норми. Заявената цел обаче не се постига, тъй като мерките не се прилагат ефективно.
“Европейският съюз в момента не предприема необходимите стъпки, за да предотврати износа на технологии за наблюдение от държавите членки за правителства, които с голяма вероятност ще ги използват, за да преследват критиците си,“ каза Зак Кембъл, старши изследовател в Human Rights Watch. „Европейската комисия трябва спешно да действа за промяна и за осигуряване на така необходимата прозрачност при износа на технологии за наблюдение.“
Human Rights Watch подаде във всяка една от държавите членки на ЕС, заявления за достъп до обществена информация относно лицензионните режими и износа на изделия за кибернаблюдение. На запитванията отговориха почти половината от 27-те държави, изпратили информация до Европейската комисия. Анализът на получените данни, както и на публични доклади на Комисията и информация, получена след запитвания към нея, показа сериозни слабости в настоящия подход на ЕС.
Много от най-важните разработчици и износители на технологии за наблюдение са именно на територията на ЕС. Съюзът регламентира износа на най-инвазивните технологии за наблюдение, но конкретните решения за издаване на разрешение за износ са от компетентността на националните органи на държавите членки.
Регламентът за изделията с двойна употреба задължава държавите членки да докладват на Европейската комисия разрешенията за износ на определени технологии за наблюдение. От своя страна Комисията е длъжна да публикува тази информация. През 2024 г. тя издаде препоръка с насоки за прилагане, посочващи начина за докладване на данните за износ.
В насоките си Комисията е интерпретирала задълженията за прозрачност в Регламента за изделията с двойна употреба по начин, който компрометира целите му. Съответно, след като анализира докладите на Комисията, Human Rights Watch установи, че те не предоставят достатъчно информация, за да може да се установи дали регламентът на практика изпълнява предназначението си.
Все пак събраните от Human Rights Watch данни ясно показват, че държави членки издават разрешения за износ на технологии за наблюдение в редица държави, чиито власти доказано са използвали подобни способи, за да извършват нарушения на човешките права. Съществуват доказателства например, че през 2022 г. български фирми са изнесли софтуер за инвазивно наблюдение и/или системи за прихващане на далекосъобщения за Азербайджан. Полски фирми са изнесли системи за прихващане на далекосъобщения за Руанда през 2023 г. Има и други примери за износ на подобни продукти за други държави, известни с това, че използват технологии за наблюдение, за да репресират опозиционно настроени хора и организации.
Европейската комисия също не спазва задължението си да осигурява изискуемата прозрачност за износа на подобни продукти. С цел повишаване на нивото на прозрачност и подпомагане на допълнителни изследвания на по темата, Human Rights Watch публикува получените данни в интернет.
В отговор на отправени ѝ въпроси по темата, Европейската комисия заяви, че единствено държавите членки са отговорни за издаването на разрешения за износ на изделия с двойна употреба. Комисията обясни изложеното в препоръката решение да се събира информация по начин, който прикрива къде какви технологии за наблюдение се изнасят, с мотива, че тъй като броят на компаниите износителки е бил много малък към момента на издаване на препоръката, публикуването на по-голям обем информация би могло да наруши търговски тайни или да насочи към конкретни дружества.
Разпоредбите на регламента изискват от Европейската комисия да започне оценка на изпълнението му по-късно тази година. Комисията би следвало да използва този момент като възможност да наложи по-стриктни изисквания за надлежна проверка и прозрачност, за да се гарантира ограничаването на износа на технологии за наблюдение от ЕС за държави, които злоупотребяват с тях. В процеса трябва да участват пълноценно всички заинтересовани страни, включително и правозащитни и граждански организации.
Европейската комисия трябва да издаде нови насоки за изпълнение на регламента, и то такива, които са по-близки до законодателния текст и изискват от държавите членки да се съобразяват с риска технологиите за наблюдение да се използват за вътрешни репресии или за нарушаване на международните хуманитарни норми и законодателство в областта на човешките права. Тези нови насоки трябва да създадат предпоставки за истинска прозрачност при износа на технологии за наблюдение от държави членки. Следва и да се изисква от компаниите износители да извършват пълноценни надлежни проверки с цел ограничаване на риска от използването на техните продукти за нарушения на правозащитните норми.
Задълженията на държавите за опазване правата на човека включват и задължение за регламентиране на продажбата и износа на технологии за наблюдение. Това е така поради съществената заплаха за правото на неприкосновеност на личния живот, породена от съществуването на тези технологии, както и поради потенциално произтичащото от употребата им нарушаване на други права, сред които — свободата на изразяване и сдружаване, правото на живот и забраната на изтезанията, особено когато технологиите се използват срещу лица и общности на дискриминационен принцип. За да спазят това задължение, държавите членки трябва не само да въведат такава регламентация, но и да я прилагат и да следят дали се постигат нейните превантивни цели, твърдят от Human Rights Watch.
Предприятията също имат своите задължения да спазват правата на човека, което означава да извършват обстойни надлежни проверки и да ограничават рисковете от нарушения в тази област в оперативната си дейност.
„Изглежда сякаш държавите от ЕС и базираните в Европа производители на технологии за наблюдение избират печалбата за сметка на хората, въпреки че Съюзът въведе една от най-прогресивните законодателни рамки, за да ограничи продажбите на тези вредни технологии,“ каза Кембъл. „Нужна е воля за истинска прозрачност, за да може регламентът да изпълнява предназначението си.“
