(София) – България започнаизпълнение на "План за овладяване" с цел намаляване броя на лицата, търсещи убежище в страната, съобщава Хюман Райтс Уоч в доклад, публикуван днес. Като част от изпълнението наплана са билинезабавно отпращанисирийци,афганистанци и други, след незаконното импреминаване през границата с Турция.
Докладът от 84 страници, озаглавен "План за овладяване: Отпращане и задържане от страна на България на сирийци и други търсещи убежище и мигранти", документира как през последните месеци българската гранична полиция, често чрез използване на прекомерна сила, е връщала незабавно в Турция хора, които явно са търсили убежище. Те са насилствено връщани през границата без съответните процедури и без възможност да подадат молби за убежище.България трябва да прекрати незабавните експулсирания на турската граница, да спре прекомерното използване на сила от страна на граничната охрана и да подобри отношението към задържаните и условията на задържане в полицейските участъци и центровете за задържане на мигранти.
"Затръшане на врата пред бежанците не е начинът за справяне с увеличения брой хора, търсещи закрила", каза Бил Фрелик, Програмен директор за правата на бежанците към Хюман Райтс Уоч. "Правилният начин за българските власти е просто да проучат исканията на търсещите убежище и да ги третират по един достоен начин".
В близкото минало България не е била страна, приемаща значителен брой бежанци. През последното десетилетие средно на година България регистрира около 1000 лица, търсещи убежище. Това се променя през 2013 г., когато над 11 000 души, повече от половината от които бягащи от смъртоносните репресии и война в Сирия, подават молби за убежище. Въпреки достатъчното ранни предупредителни знаци, България не е подготвена за това увеличение. В доклад на Министерството на вътрешните работи от 5 февруари 2014 г. се казва, че “до средата на 2013 г. България беше напълно неподготвена за прогнозирания поток от бежанци”.
Хюмън Райтс Уоя документира провала на България през 2013 г. да предостави на новопристигналите минимална хуманитарна помощ, включително адекватна храна и подслон в центровете за прием, където често липсва отопление, прозорци и адекватна канализация. Хюман Райтс Уоч документира също така лоши условия за задържане и брутално отношение в центрове за задържане; неадекватности в процедурите за предоставяне на убежище, включително големи закъснения при регистриране на молбите за убежище; дефицити в третирането на непридружени деца-мигранти, включително неназначаване на законни настойници; и липса на надеждни програми за подпомагане и интегриране на признатите бежанци.
На 6 ноември 2013 г. българското правителство приеманова политиказапредотвратяване нанезаконнотовлизанепрезтурската граница. Този "план за овладяване" водидоразполагането на допълнителни 1500 полицаи на границата, подкрепени отчуждестранен контингент отдруги държави-членкина ЕС чрез Агенциятана ЕС за контрол на външните граници, Фронтекс. Освен това България започва изграждането на ограда по протежение на 33-километрова отсечка от границата с Турция.
Хюман Райтс Уоч интервюира 177 бежанци, хора, търсещиубежище, и мигранти наразлични места както вБългария,така и в Турция. От тях 41 дадохаподробни свидетелства за44случая, включващи най-малко519 души, при които български гранични полицаи ги задържатинезабавновръщат, в някои случаи чрез насилие.
"Абдула", търсещ убежище афганистанец, интервюиран в Турция през януари 2014 г., каза, че българските гранични полицаи започнали да го бият веднага щом го заловили заедно с още няколко човека, и показа белезите си на анкетьорите на Хюман Райтс Уоч.
„След катоме биха, полицаитемезаведохапри техния началник, който посочи към ботуша си, като че ли заради мен ботушътмубеше мръсен“, разказа той. “Затоватойнареди на войника да ме бие. Първо той ме ударис юмрукв стомахаислед товас приклада на автомата сипогърба ми, така че аз паднах, след коетотоймесритав гръдния кош, докато лежах.Еднакоств долната част на гърба миесчупена....Продължаваха да ме бият поглаватаи гърба. Първо един войник, после още един. Опитах се да избягам, но те ме хванахаи мебихаоще повече.Биеха ме доридокатомевлачеха към колата.Сложихатрима от нас назадната седалка на джипа. Дори не мислех за болката, всичко, за което се притеснявах, беше жена ми и детето“, с които се разделил с приближаването на полицията.
Абдула каза, че полицаите са ги возили около 30 до 45 минути, след това спрели и започнали да вървят: “Докато вървяхме той продължаваше да ме бие с палката си. Вървяхме около 200 метра и бях бит през цялото време. Когато стигнахме границата, войникът ни показа посоката към Турция“.
С помощта на Европейския съюз хуманитарната ситуация в България се е подобрила през 2014 г., но това съвпада с осъществяването на политиката на отпращане, резкия спад в броя на новопристигащи хора, търсещи убежище, и намаляването с 27% на броя на бежанците в страната в сравнение с края на 2013 г. Европейската комисия започна процедура срещу България за нарушения, призовавайки я да отговори на твърденията, че е нарушила правилата на ЕС чрез незабавното връщане на сирийски бежанци.
Според Фрелик, "условията за прием в България са се подобрили в сравнение с плачевните условия, на които ние станахме свидетели в края на 2013 г. Но тези подобрения са по-малко впечатляващи, когато се разглеждат в контекста на усилията на България да попречи на търсещите убежище да подават молби за статут на бежанци, които усилия са в противовес на задълженията на страната по отношение на правата на човека и законодателството, засягащо бежанците".
Министерският съвет на България анонсира новата си политика като “план заовладяване на кризата“. Но миграционната “криза“, пред която се изправи България през 2013 г., трябва също да се разглежда в контекст: През първите пет седмици на 2014г. -в момент, когато 99 лица, търсещи убежище,са успелидапреминатот Турция вБългария,повече от 20 000 сирийски бежанци са влезлив Турция,страната, в която България връщаобратно търсещитеубежище. Понастоящем в Турция се намират повече от 700 000 сирийци, според ВКБООН.
„България, разбира се, е изправенапредхуманитарнопредизвикателство инейният капацитет да отговори на това предизвикателство е ограничен“, каза Фрелик. „Но дори и с ограничен капацитет, да се изтикват хората обратно през границата не е начинът да се зачитат правата на бежанците, търсещите убежище и мигрантите“.
