(Брюксел, 18 юни, 2026) – Български правителства, управлявали в периода 2018 г. - 2023 г., са издавали разрешителни за износ на оборудване за наблюдение за държави, вероятно използвали го за репресии върху гражданите си или за други действия, нарушаващи правата на човека, заявиха от Human Rights Watch в понеделник. Организацията, която разполага с данни, че правителствата на държави от Европейския съюз (ЕС) често издават подобни разрешителни, призова европейските институции да предприемат мерки за по-стриктно прилагане на европейското законодателство, целящо да ограничи износа на технологии за наблюдение в случаи на риск, че подобни технологии биха се използвали в нарушение на международното законодателство за правата на човека и хуманитарните норми.
„Правителствата на държавите членки следва да се борят с износа на оборудване, което може да служи за упражняване на репресии, а не да одобряват подобни сделки,“ каза Зак Кембъл, старши изследовател в Human Rights Watch. „Европейската комисия разполага с доказателства, че правителства на държави членки са издавали разрешителни без да извършват надлежни проверки за риска за правата на човека. Изглежда Комисията не е предприела нужните действия, въпреки че разполага със законодателен механизъм за контрол.”
Според документи, прегледани от Human Rights Watch, базираното в България дружество Circles е получавало разрешения за износ на системи за прихващане на телекомуникации, софтуер за наблюдение на комуникациите и други видове технологии за наблюдение за държави, в които употребата на подобни технологични средства за следене на журналисти и активисти и преследване на опозиционни групи е добре известна. Human Rights Watch отправи покани за коментар до дружеството Circles на 15-ти и 23-ти април и на 21-ви май. Компанията беше помолена и за допълнителна информация за издадените ѝ разрешения за износ, но не предостави отговори към момента на публикуване на настоящия материал. Кореспонденцията, от април 2026, между Human Rights Watch и българските власти е публикувана на интернет страницата на организацията.
Разгледаните документи представляват списъци с разрешенията за износ, издадени в периода от 2018 до 2023, всяко със срок действие от една година, от Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожение към Министерство на икономиката и индустрията. Комисията разполага с правомощия да одобрява или отказва заявления за разрешение за износ от български дружества. От Human Rights Watch не са открили документи, свързани с разрешения за износ за 2025 г. или настоящата 2026 г. Наличните документи съдържат информация за разрешения за износ на продукти на дружеството Circles за Азербайджан, Бахрейн, Бразилия, Доминиканска република, Ел Салвадор, Гана, Гватемала, Израел, Йордания, Малайзия, Мексико, Мароко, Панама, Сърбия и Обединените арабски емирства. Като клиенти са посочени разузнавателни служби, военни и полицейски части, регионални власти и частни дружества.
Издадените разрешителни позволяват законния износ на технологии за наблюдение, въпреки че от документите не става ясно дали подобни технологии реално са били изнесени. Въпреки това, издаването им свидетелства за проблем в начина, по който отделни правителства прилагат механизма за контрол върху износа на технологии за наблюдение от ЕС. Целта на контролните мерки е предоставяне на по-голяма прозрачност, както и ограничаване на износа на технологии за наблюдение за трети страни, където има вероятност тези технологични средства да се използват в ущърб на човешките права.
Държавите членки са задължени да разглеждат как се спазват човешките права в държавите на местоназначение, посочени в заявленията за разрешение за износ. В случаите когато са налице рискове за човешките права следва да се подхожда изключително внимателно, а когато има индикации, че споменатите в документите продукти биха спомогнали за репресии на гражданите на съответните държави, не се издават разрешения.
Докладът на Human Rights Watch „Съюз със затворени очи: Как европейски технологии за наблюдение достигат до потисници“, публикуван на 12-ти май 2026 г., разглежда законодателството на ЕС, регламентиращо износа на технологии за наблюдение. Според анализа на организацията, редица държави от ЕС изнасят подобни технологии за режими, които нарушават правозащитните норми. Документацията по разрешителните за износ предоставя допълнителни доказателства, че Европейската комисия не се справя със задачата да съблюдава за спазването на законодателната рамка.
Дружеството Circles разработва технологии за наблюдение. Създадено е в Кипър и има офис в България. Един от двамата основатели на компанията е Тал Дилиан, който стои и зад базираната в Гърция софтуерна компания „Интелекса“ (Intellexa). Употребата на създадения от компанията шпионски софтуер за следене на журналисти, политици, представители на бизнеса в Гърция беше причината на 26-ти февруари 2026 г. съд в Атина да издаде осъдителна присъда срещу Дилиан. Присъдата вероятно ще бъде обжалвана. През 2024 г. Дилиан е санкциониран от правителството на САЩ заради ролята на компанията му в разработването, управлението и дистрибуцията на технологии за наблюдение, които, по твърдения на правителството на САЩ, са били използвани срещу журналисти, дисиденти, политически експерти и представители на официалните власти на САЩ.
Според доклад, изготвен през 2020 г. от експерти по киберсигурност, продуктите на Circles използват слабости в международните телекомуникационни мрежи (т.нар. атаки срещу протокола SS7), за да прихващат разговори, съобщения и данни и да следят местоположението на потребители. През 2014 г. Circles е купено от дружество притежател и на Израелската компания за шпионски софтуер NSO Group. С това се създава холдинговото дружеството Q Cyber Technologies.
Документите, издадени от българските власти, показват и разрешения за износ за дружествата Q Cyber Technologies и NSO Group в Израел.
Продуктите в издадените от българските власти разрешения за износ са описани като хардуер и софтуер за прихващане на мобилни комуникации и обмен на данни, както и за следенето на голям брой потребители едновременно. Всички тези инструменти вероятно се възползват от уязвимости в международната телекомуникационна инфраструктура и включват традиционен софтуер и хардуер за подслушване, софтуер за геолокация на мобилни телефони, както и IMSI-уловители – самостоятелни устройства за прихващане на разговори и данни от мобилни комуникации и определяне местоположението на потребителите.
Много от държавите, за които са издадени разрешения за износ са известни с употребата на технологични средства за наблюдение, за да нарушават правата на гражданите си. В ОАЕ, например, се следва политика на нулева толерантност към критикуващите режима. Тази политика се прилага посредством арсенал от инвазивни технологии за наблюдение, който в най-тежките случаи се състои от директен достъп до съобщения, имейли и мобилни данни, както на територията на ОАЕ, така и извън нея.
В Азербайджан властите редовно осъществяват произволни арест на активисти, журналисти и правозащитници, ограничавайки свободата на себеизразяване, сдружаване и събрания, като произволно прилагат законодателство, което силно ограничава гражданското общество. Тези цели се постигат и с вероятната помощ на технологии за наблюдение.
В Бахрейн, Ел Салвадор, Гватемала, Мексико, Мароко, Сърбия, Израел, и Йордания, за публичните власти се знае, че използват технологии, подобни на тези за които Circles е получило разрешение за износ от българските власти, за да преследват журналисти и членове на гражданското общество. Human Rights Watch не разполага с информация дали Circles е използвало получените разрешения, за да изнася продуктите си за тези държави. Въпреки неколкократно отправените му въпроси, дружеството не предостави информация по този въпрос.
В документите са описани четири вида продукти:
- Мрежово решение (landmark software), което позволява на потребителите да “събират, обработват, проверяват и управляват информация за целите на разузнавателни операции въз основа на местоположението на мобилни абонати”.
- Софтуер тип „VOLE“ (Voice Over Location Enabler), който вероятно злоупотребява с протокола SS7, за да “прихваща дистанционно входящите и изходящите гласови повиквания на обектите на следенето…”, както и данни, включително местоположението на разговарящите.
- Софтуер (тип “Saphire”), за който се твърди, че “позволява чрез отдалечен терминал да се изпрати команда до мобилен оператор за предоставяне на нов IP адрес на конкретно устройство”, вероятно с цел целенасочено прихващане на комуникации.
- Серията IMSI прехващачи „Pixcell“, описана като “тактическа система за събиране на разузнавателна информация чрез прихващане на сигнали, която прихваща гласови данни, съобщения и интернет данни от конкретни мобилни устройства”.
Фактът, че са издадени разрешения за износ на продукти за кибернаблюдение за клиенти в толкова много държави на местоназначение където подобни технологии редовно се употребяват в нарушение на човешките права, повдига въпроса за ефективността на европейското законодателство, въведено с цел контрол върху подобен тип износ.
За да потвърди автентичността на документите, Human Rights Watch провери съдържащите се в тях метаданни. В допълнение, документите съдържат кодове за износ за всяка транзакция, които съвпадат с кодовете, предоставени на организацията от Министерството на икономиката и индустрията в отговор на запитване по Закона за достъп до публична информация.
В отговор на писмено отправени въпроси, Министерство на икономиката и индустрията заяви, че “износ, който противоречи на ангажименти, поети на национално, европейско и международно ниво, включително и по отношение на защита на правата на човека, не е разрешен”. В допълнение се казва, че “министерството поддържа последователна политика на нулева толерантност за злоупотреби и следи за спазването на установените правила”.
В отговор на изпратени въпроси, Европейската комисия заяви, че “единствено държавите членки на ЕС разполагат с пълномощия да одобряват искания за износ на продукти с двойна употреба”.
„Българските власти и Европейската комисия имат ясни отговорности и правомощия с цел контрол върху подобен тип износ, но не се справят успешно,“ каза Кембъл. „Междувременно, европейски производители на технологии за наблюдение получават разрешения да ги изнасят по цял свят без да са положени и минимални усилия за осъществяване на контрол за спазване на правата на човека.“
