Резюме
Боби, 7-годишно момче, живеещо в Димитровград, град в южна България, е диагностициран с хронична астма, когато е само на 6 месеца. Майка му, Мария, не прекарва и ден без да се тревожи за него. Боби е бил изложен на токсичен мръсен въздух през целия си живот, което сериозно уврежда здравето му. Той често е хоспитализиран с астматични пристъпи, пропуска училище. „Искам управляващите да знаят, че не желая повече да съм болен и искам да дишам чист въздух“, казва Боби.
Боби не е единствен. Навсякъде в Димитровград, и жителите, и здравните работници свидетелстват за широко разпространени здравни последици от замърсяването на въздуха. Според медици, интервюирани от Human Rights Watch, жителите на Димитровград страдат от високи нива на респираторни заболявания като бронхит, астма и рак на белия дроб. По официални данни на правителството, децата в Димитровград е по-вероятно да заболеят от респираторни болести в сравнение с връстниците си, живеещи в близките градове. Хроничните болести в детството съсипват нещо повече от зравето: някои деца в Димитровград редовно пропускат учебни занятия, поради болест.
За щастие се задава известно облекчение. Както всички държави от ЕС, България е задължена по силата на редактираната Директива на ЕС за качеството на атмосферния въздух, да подобри настоящите си стандарти за качество на въздуха до декември 2026 и да покрие напълно новите стандарти до 2030 г. Въпреки че са по-леки от предписанията на Световната здравна организация (СЗО), тези нови стандарти ще осигурят по-добра защита на общественото здраве и ще допринесат чувствително за реализирането на правото на здраве в България.
В същото време, задължението да подобри качеството на въздуха създава предпоставка за конфликт с десетте въглищни електроцентрали в страната. Според проучване от 2024 г. на Центъра за изследване на енергията и чистия въздух (CREA), замърсяването на въздуха от българските въглищни електроцентрали води до 333 случая на свръхсмъртност на година. В комбинация с хронични и остри заболявания, свързани с въглищните централи, изследването оценява вредите върху здравето, нанесени от горенето на въглища в България на 742 млн. евро годишно.
В Димитровград се намира една от най-старите български електроцентрали, захранвани на въглища – Топлоелектрическа централа „Марица 3“.
Подобно на останалите девет въглишни електроцентрали в България, “Марица 3” отделя опасни замърсители на въздуха, които допринасят за лошото му качество, сочи анализа на публично достъпни официални данни на HRW.
В Димитровград има различни други източници на замъряване на въздуха – в това число отопление, транспорт и промишленост. Но приносът на “Марица 3” към високите концентрации на серен диаксид (SO2), замърсител вреден за човешкото здраве, е признат от органите по околната среда от години насам. В кореспонденция с Human Rights Watch, българското Минитерство на околната среда и водите и регионалният инспекторат заявиха: „ Източникът на емисии на серед диоксид на територията на Димитровград е “Марица 3.“
През април 2022 г. високата концентрация на SO2 предизвика административното спиране на “Марица 3”. От своя страна, компанията, оперираща “Марица 3”, признава, че централата допринася за нивата на серен диоксид, но подчертава, че емисиите отговарят на настоящите (2008) лимити и не са водили до нови административни санкции след 2022 г. Компанията изтъква и други допринасящи фактори, като „метеорологични условия, отопление, и замърсяване от други електроцентрали извън града.“
При изготвянето на този доклад, Human Rights Watch анализира публично достъпните официални данни от мониторинг, за да оцени въздействието на работата на “Марица 3” върху нивата на серен диоксид в Димитровград, взимайки предвид няколко екологични фактора, както и дейността и производството на въглишния комплекс “Марица изток”, разположен на около 40 км източно.
Установихме, че най-значителният определящ фактор за нивата на серен диоксид (SO2 ) в Димитровград е работата на “Марица 3”. Временните спирания на дейността на “Марица 3” – след периоди на рязко повишаване на нивата на серен диоксид – както и заниженото общо производство на електроенергия, позволяват Димитровград да покрива действащите (от 2008) стандарти за SO2.
Но в скоро време се очаква стандартите за качеството на въздуха да станат по-строги. Както в писмените си отговори до Human Rights Watch, така и по време на присъствени срещи с националните органи по околната среда, българското правителство ясно заяви, че възнамерява да затегне регулациите за чистотата на въздуха съгласно предвидения график. Нашият анализ на публично достъпните официални данни за замърсяването на въздуха показва, че дори ако “Марица 3” продължи да оперира далеч под пълния си капацитет и периодично спира работа, както през 2022 г., Димитровград често ще надвишава дневните и почасовите нива на серен диоксид (SO2 ), след като се въведат по-строгите стандарти, покриващи европейските изисквания.
На въпроса как се подготвят да посрещнат преразгледаните стандарти за качеството на въздуха, от “Марица 3” заявиха, че са „в процес на стратегическо планирание и оценка на необходимите мерки, за да се адаптираме към новите, значително по-строги ограничения.“
На национално ниво новите стандарти за качеството на въздуха в България ще принудят правителството да се изправи пред задача, чието решение то дълго време се опитваше да отложи: национален план за поетапно извеждане от експлоатация на въглищните си електроцентрали. През 2023 г. българското правителство реши да отложи постепенното отказване от въглищата за 2038 г., което противоречи на посоката на енергийния преход, съобразен с науката за климата, указанията за обществено здраве и по-амбициозните ангажменти, поети от други държави от ЕС, също толкова зависими от въглища, като Чехия и Румъния.
Закъснението в постепенния отказ от въглищата в България е забавило допълнително въвеждането на на ключови реформи, необходими за енергийния преход,, коствайки на страната значителна икономическа възможност. Това се случва въпреки няколко сценария, които показват, че България би могла да намали използването на въглища за производството на електроенергия до незначителни нива до 2030 г. без да компрометира своята енергийна сигурност.
България има решаваща възможност да планира и финансира енергийния си преход чрез достъп до европейско финансиране от Фонда за справедлив преход (ФСП) и Механизма за възстановяване и устойчивост (МВУ). Въпреки това, многократните забавяния с разработването на надеждна и амбициозна пътна карта за енергийния преход, заедно с неуспеха да се направят ключови реформи в енергийния сектор, поставят в риск 1.2 млрд. евро от ФСП, и част от средствата на МВУ.
За да защити общественото здраве и да зачете климатичните ангажиментни на ЕС, България трябва да приеме ясна и изпълнима пътна карта за постепенното изключване на своите въглищни електроцентрали до 2030, заедно със стабилни мерки за осигуряване на справедлив и равноправен преход за работници, общности и индустрии към устойчива икономика, базирана на възобновяеми източници.
Препоръки
Към Министерство на околната среда и водите на РБ
Незабавно да се започне транспонирането на Директивата относно качеството на атмосферния въздух (2024/2881) в националното законодателство, за да се спази крайният срок до декември 2026 г. и да се покрият всички изисквания до 2030 г. Да се осигури широко обществено участие на всички етапи от транспонирането, включително от неправителствени организации, занимаващи се с проблемите на околната среда.
Да се гарантира, че всички въглищни електроцентрали в България напълно отговарят на установените стандарти за качество на въздуха. Да се изисква емисиите да бъдат точно и прозрачно следени, докладвани и информацията да е публично достъпна. В случай на нарушения, да се вземат съответни мерки, включително и отнемането на разрешителни за дейност.
Да се осигурява ясна, достъпна и приложима информация за замърсяването на въздуха и предпазните мерки за всички в България. Да се гарантира, че системите за предупреждение са достъпни на релевантни езици и в достъпни формати – особено за рисковите групи като деца, възрастни и хора с хроничи заболявания. Да се осигурят конкретни насоки за родителите какво да правят в ситуация на повишено замъсяване, чрез ясни комуникационни планове, включващи местните власти, медии, болници, здравни центрове и училища.
Към Министерство на здравеопазването на РБ
Да се приложат мерки за по-добра защита на общностите в риск, като ранно предупреждаване и известия в реално време за качеството на въздуха, временни ограничения върху дейности, които отделят високи емисии по време на прекомерно замърсяване или периоди на активност на открито, както и адаптационни мерки за подобряване на качеството на въздуха на закрито в жилищни и обществени сгради, например училища.
Да се публикуват в реално време здравни съвети относно качеството на въздуха в достъпен и разбираем формат.
Да се събира и публикува разбита и анонимизирана информация относно здравното въздействие на замърсяването на въздуха като цяло, и от емисиите от въглищните електроцентрали в частност. Да се приоритизира защитата на общности, живеещи в непосредствена близост до подобни централи, както и на групи изложени на най-голям риск от вредни последствия за здравето, включително хора с хронични заболявания и увреждания, възрастни хора, деца и бременни.
Да се осигури ефективна комуникация на информацията относно здравните рискове и превантивните мерки, посредством ясна стратегия, разработена в сътрудничество с местните власти и разпространена чрез сигурни канали като медии, болници, здравни центрове, и училища.
Да се образоват здравните работници относно рисковете, свързани с излагането на замърсен въздух, подходите за лечение, и стратегиите за превенция.
Към Министерство на енергетиката на РБ
Да се създаде ясен график за поетапното спиране на въглищните централи до 2030 г., съобразен с климатичните цели на ЕС, като същевременно се осигури справедлив и равноправен преход за работници, общности, и индустрии отвъд изкопаемите горива към устойчива зелена икономика.
Да се приемат политики, които ускоряват използването на възобновяема енергия, едновременно с електрификацията на ключови сектори, зависими от изкопаеми горива и изпълнението на стабилни мерки за енергийна ефективност.
Към Министерство на регионалното развитие и благоустройството на РБ
Да се ускори прилагането на териториалните планове за справедлив преход (ТПСП) с ясни срокове и да се осигури участието на местни власти, профсъюзи, и гражданското общество.
Да се стартира национална информационна кампания, за да се разясни как Фондът за справедлив преход (ФСП) може да помогне на работници и местни общности.
Да се следят и оповестяват резултатите за професионален преход, включително брой работници, преминали през обучения, създадени работни места, и подкрепени бизнеси.
Към Министерство на науката и образованието на РБ
Да се осигури достъп до образование за децата по време на периоди със замърсяване на въздуха, включително чрез стандартизирани дстанцинонни учебни планове. Да се осигури справедлив достъп до тези ресурси и адекватна помощ, включително за семейства с ниски доходи – и психологическа подкрепа по време на продължителни прекъсвания на присъственото обучение.
Да се работи в тясно сътрудничество със съответните министерства, за да се гарантира, че всяка нова информация за замърсяване на възуха и нови системи за ранно предупреждение са разработени и споделени по начин, съобразен с възрастта на всички в образователната система.
Към ЕС
Да се изиска от България детайлна национална пътна карта, очертаваща законотворчески стъпки, срокове и отговорни органи, за да се гарантира транспонирането на редактираната Директива на ЕС за качеството на атмосферния въздух (2024/2881) в националното законодателство преди крайния срок през 2026 г.
Да се предложи подкрепа на българските министерства и общини за създаването на транспозиционно законодателство, за разработване на план за действие, свързан с качеството на въздуха, и за развитие на капацитет за мониторинг и приложение на местно ниво.
Да се предостави техническа помощ на българското правителство за въвеждането на Териториалните планове за справедлив преход (TJTPs) и да се гарантира съответствие с климатичните и енергийни цели на ЕС.
Методология
През ноември 2024 и февруари 2025, Human Rights Watch интервюира 22 жители на Димитровград за техния опит със замърсяването на въздуха (вкл. шестима мъже, петнайсет жени, и едно дете), както и петима здравни работници, двама бивши служители на публични длъжности, двама журналисти, и четирима местни активисти. Human Rights Watch се срещна и с кмета на Димитровград, служители в министерствата на околната среда и водите, и на здравеопазването, бивш министри, представители на профсъюзи, и служители на Европейския съюз.
Human Rights Watch направи обширен статистически анализ на публично достъпни официални данни. Данните за производството на енергия от “Марица 3” и комплекс “Марица-изток” бяха свалени от платформата ENTSO-E Transparency Platform.
За да оцени въздействието на въглищното производство върху качеството на въздуха в Димитровград, Human Rights Watch анализира нивата на замърсители - прахови частици (PM10) и серен диоксид (SO2 ). Беше установено, че в градът постоянно има завишени нива на концентрации на прахови частици. Затова докладът се фокусира върху връзката между дейността на централата и емисиите на серен диокстид (SO2 ), тъй като въглищните електроцентрали са основен източник на SO2 емисии, което на свой ред допринася за по-широкото замърсяване с частици PM2.5 и PM10.
Данните за серния диоксид са взети от официалните мониторинг станции на правителството и от Европейската агенция за околната среда. Историческите данни за времето и околната среда за Димитровград са изтеглени от Европейския център за средносрочни прогнози за времето чрез Weather API на Open-Meteo.com. Всички анализи са направени в R, а кодът е достъпен на страницата на Human Rights Watch в Github.[1]
Контекст
Въглища подхранват токсичен въздух в България
На глобално ниво, замърсяването на въздуха е един от най-големите рискови фактори за човешкото здраве. Според обзор, публикуван през 2021 г. в онлайн журнала „Наука за околната среда и изследвания на замърсяването“. Замърсяването на въздуха допринася за множество сериозни заболявания, включително хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ) и рак на белия дроб.[2] В последните години замърсяването на въздуха се асоциира и с по-високи нива на други видове рак, като рак на гърдата и рак на матката.[3] Замърсяването на въздуха е основен фактор за хронични болести и смъртност в България.[4] Нивата на преждевременна смъртност, свързани със замърсяването на въздуха за 2021 – 158 души на 100,000 – са най-високите в ЕС.[5] Обществената тревога също е висока: проучване, проведено през 2022 установява, че 60% от отговорилите смятат, че правителството и енергийната индустрия не правят достатъчно, за да осигурят добро качество на въздуха.[6]
Въздействието на замърсяването на въздуха е особено значимо за рискови групи като деца, възрастни хора, и бременни. Изследване, направено от Тракийския университет в регион Стара Загора открива, че подрастващите там са по-склонни да развият алергични и автоимунни заболявания, поради високото ниво на замърсяване на въздуха. [7] Друго проучване на замърсяването на въздуха и здравето в България показва, че през 2019 г., 9% от всички смъртни случаи в страната са свързани с мръсния въздух.[8]
В много градски райони, като столицата София, основният фактор за лошото качество на въздуха са автомобилните емисии и горенето на боклуци за отопление на домове.[9] Индустриалната дейност е друг значителен източник, особено в градовете около 10-те въглищни електроцентрали в България. При изгарянето на въглища, се отделят токсични замърсители на въздуха като серния диоксид (SO2), азотни оксиди (NOx) и фини прахови частици (PM).[10] България силно разчита въглища за производството на електроенергия, с 29.1 процента от електричеството, идващо от въглища, в сравнение с 12% в ЕС.[11] България използва лигнит, силно замърсяващ вид въглища, за да захранва електроцентралите си. [12] Въглищните централи са отговорни за почти 1/3 от емисиите на серен диоксид в България през 2023 г.
Серният диоксид (SO2 ) е замърсител, който е особено вреден за човешкото здраве.[13] Той може да остане във въздуха до 5 дни и да се пренесе на стотици километри от източника. [14] Дори краткотрайно излагане може да предизвика затруднено дишане, стягане в гърдите, и раздразнение на дихателните пътища. [15] Продължителното излагане на SO2 е в състояние дълготрайно да увреди капацитета за функциониране на белите дробове. [16] Излагането дори на ниски концентрации серен диоксид се свързва с повишена смъртност от дихателни проблеми.[17] Групите в най-голям риск включват хора с хронични заболявания и увреждания, възрастни хора, деца, и бременни.
Високите нива на серен диоксид могат да допринесат за праховото замърсяване, друг опасен замърсител.[18] Фините прахови частици с размер под 2,5 микрометра (известни като PM2.5) са особено вредни, защото могат да преминат през дихателните пътища и да навлязат в кръвообращението. [19] Повишени нива на PM2.5 са били отчетени около въглищните централи в България. [20]
През 2024 г. анализ на Центъра за изследване на енергията и чистия въздух (CREA), глобална независима изследователска организация, установява, че замърсяването на въздуха от въглищните електроцентрали в България допринася за 333 допълнителни смъртни случая на година. [21] Тези смъртни случаи, в комбинация с други болести, свързани с въглищните централи, струват на България около 742 милиона евро годишно – приблизително 1% от брутния вътрешен продукт.[22]
Въглищните централи в България отделят около 58 % от всичките емисии на въглероден диоксид в страната.[23] През 2022 г., България поема ангажимент да намали емисиите на парникови газове от своя енергиен сектор с 40% до 2025 г., в сравнение с нивата от 2019 г.[24] Тази цел, заедно с приемането на рамка за поетапното спиране на използването на въглища, е една от мерките, които България трябва да приложи до август 2026, като част от поетите ангажименти, свързани с финансирания с европейски средства План за възстановяване и устойчивост.
Въпреки това, през януари 2023 г., българският парламент гласува да отпаднат междинните ангажименти за намаляване на въглищата от Плана за възстановяване и по този начин запази въглищните централи в експлоатация до 2038 г., а настоящето правителство настоява за пълен отказ от поетия ангажимент.[25] Центърът за изследване на енергията и чистия въздух (CREA) изчислява, че ако българските въглищни централи продължат да работят със сегашния си капацитет до 2038 г., ще допринесат за 5500 допълнителни смъртни случая и ще струват 14 млрд. евро под формата на разходи за здравеопазване и загубена продуктивност в периода между 2023 и 2038 г.[26]
Крайният срок 2038 г. ще нареди България сред последните страни-членки на ЕС, които ще спрат употребата на въглища. Същевременно, съществуват няколко варианта, които показват, че страната би могла да сведе ролята на въглищата в производството на електроенергия до незначителни нива до 2030 г., без да застраши енергийната си сигурност.
Изследване на Центъра за изследване на демокрацията от 2023 г., показва, че това може да бъде постигнато чрез значително разширяване на капацитетите за възобновяема енергия, заедно с подобрения на енергийната ефективност, електрификация на основни сектори, консумиращи електроенергия, и вноса на електроенергия от съседните страни през периоди на повишено търсене. [27] Междувременно, българските въглищни централи се затрудняват да останат икономически устойчиви без директна подкрепа от държавата - практика, която се премахва навсякъде в Европа.
Като страна-членка на ЕС, стандартите за качеството на въздуха в България се основават на Директива на ЕС за качеството на атмосферния въздух от 2008 г., която задава задължителни прагове за основни вредни замърсители на въздуха, като серен диоксид (SO2), прахови частици (PM10, и PM2.5 ).[28]
Замърсяването на въздуха от въглищните централи в България е допринесло съществено за нарушаването на европейските стандарти за качество на въздуха. През 2022 г., Съдът на Европейския съюз постанови, че България е нарушила изискванията на съответната директива на ЕС от 2008, като е допускала системно превишаване на пределно допустимите концентрации на серен диоксид (SO₂) в зона Югоизток.[29]
Година по-късно същият съд постанови, че българските власти не могат да дават дерогации, които позволяват на държавната въглищна електроцентрала „Марица изток 2“ да изпуска почти двойно по-високи емисии на серен диоксид (SO₂) от пределно допустимите по правото на ЕС.[30]
В България, концентрациите на азотен диоксид (NO2 ) и прахови частици (PM10) все още надвишават настоящите дневни лимити в ЕС. България е също така сред седемте страни членки, в които концентрациите на серен диоксид (SO2) надвишава дневните нива, препоръчани от Световната здравна организация (СЗО) – 40 µg/m3.[31]
За радост, страните членки на ЕС приеха редактирана версия на Директивата относно качеството на атмосферния въздух през 2024 г.[32] Това въвежда по-строги лимити върху замърсителите на въздуха в сравнение със стандартите от 2008 г. – например, намалявайки дневния праг на серен диоксид (SO2 ) от 125 µg/m3 на 50 µg/m3.[33] България е задължена да транспонира тези стандарти в националното законодателство до декември 2026 г., и да е в пълно съответствие с изискванията на директивата до 2030 г.[34]
Димитровград
Една от най-старите въглищни електроцентрали в България е „Марица 3“, построена на брега на р. Марица в Димитровград – град в южно-централна България[35], област Хасково. Той отразява много от предизвикателствата на прехода от въглищната енергетика, които се разгръщат и на национално ниво. Освен ТЕЦ „Марица 3“, Димитровград се намира на около 40 км от трите големи въглищни електроцентрали в комплекса „Марица изток“.
“Марица 3”, с капацитета си от 120 мегавата, е една от малките въглищни централи.[36] Тя е собственост на ТЕЦ “Марица 3” АД, акционерно дружество, регистрирано в България. В края на 2023 г. там са работили 187 души.[37] “Марица 3” може да произвежда около 1% от електричеството в България, но както става ясно по-долу, през последните години оперира с намален капацитет.[38]
През октомври 2023, активисти от екологичната организация „Грийнпийс“ в България се изкачват на една от охладителните кули на „Марица 3“, висока 50 м, и изписват думата „CRIME“ („ПРЕСТЪПЛЕНИЕ“).[39] Седмица по-късно жителите на Димитровград излизат по улуците да протестират срещу централата с един преобладаващ лозунг: „Търпението се изчерпа.“[40] Организаторите на протеста предават писмо до управата на централата, което казва, че им е писнало от тяхното замърсяване.[41]
Някои жители, включително работници в централата, виждат “Марица 3” като източник на икономическа сигурност.[42] Други обаче казват, че лошото качество на въздуха в града е допълнително влошено от емисиите на централата и искат да бъде затворена.“[43]
Данни за качеството на въздуха в Димитровград се събират от четири наземни мониторинг станции. Правителството оперира една станция, „Раковски“, намираща се на 2.25 км от „Марица 3“.[44] Станция „Раковски“ измерва серен диоксид и прахови частици (SO2 and PM10), но не мери концентрациите на малки и по-опасни частици (PM2.5 ).[45]
Има две станции, администрирани от община Димитровград: „Площад Поезия“ и „Алеко Константинов“[46] Тези станции мониторират SO2, PM10, and PM2.5 Съществува и станция, администрирана от гражданската група „Дишай, Димитровград“, която също измерва measuring SO2, PM10, and PM2.5. Данните от тази станция се споделят в публичен канал в приложението Viber.
Високи нива на серен диоксид са измервани във въздуха на Димитровград, и местните и регионалните власти свързват това с дейността на „Марица 3“.[47]
Анализът на Human Rights Watch установява, че в периода 2021-2023 г., Димитровград има вторите най-високи средни стойности на серен диоксид (SO₂) от всички 28 града, където българското правителство поддържа официални станции за мониторинг. За този период средното ниво на серен диоксид (SO₂) в Димитровград е с 87 процента по-високо от средното за останалите 27 български града.[48]
През септември 2021, кметът на Димитровград Иво Димов изпраща писмо до регионалните власти по околната среда в Хасково (РИОСВ – Регионален инспекторат по околната среда и водите), в което обръща внимание на нивата на серен диоксид (SO2 ) „над допустимите норми“ в града и набляга, по негови думи, на факта, че това се дължи „само и единствено на дейността на „Марица 3“. [49]
На 21-ви април, 2022 г. , РИОСВ Хасково затваря „Марица 3“ за отделяне на емисии на серен диоксид над разрешените почасови норми.[50] Според РИОСВ, средният почасов лимит за SO2 (350 µg/m3) е бил превишаван 5 пъти през месец април (преди затварянето), като са били отчитани и стойности от по 500 µg/m3. [51] Месец по-късно РИОСВ установява, че затварянето е върнало нивата на серен диоксид в рамките законовата норма.[52]
През юни 2022 мярката по затваряне е отменена от Върховния административен съд, висшата инстанция в страната по административно правни въпроси, която преценява, че затварянето на централата нарушава правата на работниците, които не получават доходи. [53] Според правителството, през септември 2022, министрите на енергетиката и околната среда се срещат с управата на централата и обсъждат начини да се спазват екологичните изисквания. „Марица 3“ представя план пред тези министри, който да подсигури съобразяването с екологичните стандарти, който включва „използването на въглища с ниско съдържание на сяра и превантивни спирания при приближаване до нормите за качество на въздуха.“[54]
КОНСТАТАЦИИ
“Марица 3“ и концентрациите на серен диоксид
Нивата на SO2 са по-високи, когато „Марица 3“ работи
В кореспонденция с Human Rights Watch, Българското министерство на околната среда и водите, потвърждава: „Източникът на емисии на серен диоксид в атмосферата на територията на Димитровград е „Марица 3“.[55]
От своя страна, „Марица 3“ отговаря в писмо до Human Rights Watch, че централата допринася за нивата на серен диоксид (SO2) в Димитровград, но подчертава че общото ниво на SO2 отразява множество фактори – метеорологичните условия, жилищното отопление и замърсяването от централи извън града. [56] Отговорът на „Марица 3“ подчертава „значителното влияние на преноса на въздушни маси, идващи от посоката, където се намира енергиен комплекс „Марица - изток“.
При подготовката за този доклад, Human Rights Watch анализира публично достъпна официална информация за влиянието на дейността на „Марица 3“ върху нивата на серен диоксид в Димитровград, като отчита фактори на околната среда като температура, валежи, относителна влажност, слънчева радиация, посока и скорост на вятъра, както и атмосферно налягане. Анализът включва и въздействието на комплекс Марица-Изток, намиращ се на 40 км от града. [57]
Human Rights Watch анализира данни за нивата на серен диоксид, измерени от правителствената станция „Раковски“ между 25 май, 2021 г. и 28 февруари, 2025 г. [58] През този период, „Марица 3“ е работила през 38% от времето, и не е оперирала през останалите 62%.[59]
Анализът на Human Rights Watch установява, че дори „Марица 3“ да не е единственият източник на серен диоксид във въздуха на Димитровград, функционирането на централата е най-определящият фактор за нивата на SO2 във въздуха над града.[60] Средните нива на серен диоксид са над 2 пъти по-високи в часовете, докато централата работи, в сравнение с останалото време, когато не работи.[61]
Human Rights Watch така изследва и дали има връзка между нивата на произведено електричество (в мегавати) от „Марица 3“ и почасовите нива на серен диоксид. [62] Разгледани са хиляди почасови измервания в периоди, когато централата е работила, и когато не работила.
Анализът показва, че средните нива на SO2 са били консистентно по-високи по времето, когато централата е оперирала – без значение от часа – като най-големите увеличения са се случвали през деня, когато централата работи с най-висок капацитет. Установена е статистически значима връзка между производството (на електричество) и концентрациите на серен диоксид.
ТЕЦ „Марица 3“ е на 2.5 км източно (азимут: 101,3° по 360-градусовата скала) от измервателната станция „Раковски“, като посоката на вятъра е важен фактор за измерваното количество SO₂.
Посоката на вятъра оказва малко влияние върху нивата на серен диоксид, когато „Марица 3“ не работи, но когато централата работи, ветровете имат много голямо влияние. Измерванията на SO2 са винаги по-високи, когато централата оперира, без значение откъде духа вятърът. Когато вятърът духа от посока „Марица 3“ към станция за мониторинг „Раковски“, средното количество измерен серен диоксид се увеличава двойно (от 19 µg/m³ на 41 µg/m³), сочейки към предположението, че вятърът носи емисии от централата към измервателната станция.
Скоростта на вятъра също има значение. Когато вятърът е по-силен и духа от север или запад, той може да отвее емисиите от централата далеч от измервателната станция, което ограничава нарастването на средното ниво на серен диоксид (SO₂), наблюдавано, когато централата работи.
Когато няма вятър или вятърът, идващ от посоката на централата (изток), е слаб, дейността на централата оказва най-силно влияние върху концентрациите на серен диоксид и средните стойности се увеличават с 39 µg/m³. Дори при умерен до силен вятър от изток нивата на SO₂ отново рязко се повишават.
Тези резултати отчитат и дейността на трите въглищни електроцентрали в комплекса „Марица изток“, разположен на повече от 40 км от Димитровград. Наблюдаваните увеличения в нивата на серен диоксид се проявяват независимо от обема на произведената електроенергия от централите в комплекса „Марица изток“, което подкрепя извода, че високите стойности в Димитровград не се дължат основно на замърсяване от тези по-отдалечени мощности.
Временни спирания и намален капацитет на “Марица 3”
Human Rights Watch анализира дали нивата на серен диоксид в Димитровград, които (както беше отбелязано по-рано) са по-високи, когато „Марица 3“ работи, нарушават действащите в България от 2008 г. стандарти за качество на атмосферния въздух. Тези стандарти позволяват краткотрайни почасови концентрации до 350 µg/m³, което е значително по-високо от лимита за дневна средна стойност от 125 µg/m³. Освен това в момента са разрешени до 24 превишавания на почасовия лимит годишно.
Според анализа на Human Rights Watch през 2021 г., след подновяването на дейността на „Марица 3“ на 25 май до края на годината, в Димитровград почасовият лимит за серен диоксид (SO₂) е бил надвишен 30 пъти. В кореспонденция с Human Rights Watch както Министерството на околната среда и водите, така и „Марица 3“ потвърждават, че през 2021 г. в Димитровград почасовите SO₂ лимити са били надвишени повече от разрешените 24 пъти.[63]
От своя страна, „Марица 3“ подчертава, че от 2022 г. насам концентрациите на серен диоксид в Димитровград са в рамките на лимитите, позволени от настоящето Българско законодателство и нови административни санкции не са налагани на „Марица 3“. [64]
В кореспонденция с Human Rights Watch Министерството на околната среда и водите отбелязва, че дейността на централата се следи, за да се „предотврати замърсяване на въздуха в Димитровград“ и че между 2021 г. и 2024 г. „се наблюдава низходяща тенденция в броя на превишените почасови стойности, отчетени от АИС „Раковски“ в Димитровград“. Тази тенденция се приписва на „упражнения административен контрол върху дейността на ТЕЦ „Марица 3".[65] Местната инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) потвърждава това твърдение, като добавя, че „от 2023 г. насам няма регистрирани превишавания на средните 24-часови стойности на серния диоксид от 125 µg/m³.”
През 2022 г. е имало 23 превишавания на почасовия стандарт, през 2023 г. – 9, и през 2024 г. – 12. Надвишаванията на почасовия праг от 350 µg/m³, регистрирани от станция „Раковски“ са регистрирани почти единствено, когато „Марица 3“ е работила – над 95% от почасовите стойности над 350 µg/m³ са достигнати, когато централата е работила. [66] В редки случаи, почасовите концентрации са били 3 пъти повече от настоящия лимит, и веднъж са го надхвърлили над 5 пъти. Имайки предвид, че сегашните стандарти позволяват 24 надвишавания на година, в Димитровград е спазвана настоящата (2008) почасова норма от 2022 г. насам.
На базата на анализа на съществуващи данни, това съблюдаване на нормите се осигурява чрез намален капацитет през цялата година, както и периодични спирания на работа. Понякога тези спирания продължават няколко часа, друг път – по няколко месеца.
Както беше споменато по-рано, поне веднъж, през април 2022 г., спирането е било наложено от Регионалния инспекторат по околната среда и водите (РИОСВ) в Хасково, заради нарушения на разрешените почасови лимити на серен диоксид. След това затваряне дейността на централата е значително намалена. Между отварянето на централата през май 2021 г. и първото ѝ задължително спиране през апрл 2022 г., централата е работила през 70% от времето. След април 2022г., централата е работила през 27% от дните.
През последните четири години централата е работила само около една трета от дните. Когато работи, тя достига средно по 20 часа работа на ден и приблизително 63% от своя капацитет от 120 MW. Заради ограничената и непостоянна работа общото ѝ производство на електроенергия за периода е приблизително 16% от максимално възможното при пълен капацитет.
Според анализа на Human Rights Watch повечето покачвания в дневните нива на серен диоксид се наблюдат, когато „Марица 3“ работи, и често са последвани от спиране на дейността за пет или повече дни. Графиката по-долу показва, че скоковете в концентрациите се случват, когато централата работи (показано с бял фон), последвани от периоди на спиране (отбелязани в оранжево). Като цяло, повече от две трети от по-продължителните спирания през последните четири години са настъпили в дните след скок в нивата на серен диоксид. [67]
Спиранията са свързани не само с дневните нива на серен диоксид, но и с почасовите отклонения. Наличието на спирания на работата на централата в средата на деня в моменти на скок в почасовите нива на серен диоксид
представлява статистически значимо доказателство, че работата на „Марица 3“ е тясно свързана с тези краткосрочни пикове в замърсяването.
В дните с екстремни почасови стойности на серен диоксид вероятността централата да спре работа в средата на деня е била над два пъти по-висока.[68]
Както беше споменато, българското Министерство на околната среда и водите информира, че „Марица 3“ е представила план, с който да гарантира, че централата работи в съответствие със стандартите за опазване на околната среда. Според уебсайта на министерството планът включва няколко мерки, сред които „използването на въглища с ниско съдържание на сяра, подобряване на ефективността на процеса на горене, разширяване на инсталациите за десулфуризация, както и работа с намален капацитет и превантивни спирания при приближаване до нормите за качество на въздуха за серен диоксид“.[69]
В отговор на запитване от Human Rights Watch относно периодичните спирания на централата, компанията-собственик твърди, че те не са свързани с нивата на SO2 , а са обусловени от променящо се търсене на електроенергия.[70] От търговското дружество заявяват, че „няма никакви технически или регулаторни основания да се свързва работният режим на „Марица 3“ с нивата на серен диоксид, измервани от автоматичната измервателна станция (АИС) „Раковски“. Същевременно, признават, че „прекъсването на работния режим (…) чувствително ограничава възможния ефект върху атмосферния въздух.“[71]
Марица 3 и предстоящите нови стандарти
Стандартите, приети от ЕС през 2024 г. , които скоро ще бъдат приложени и в България, са много по-силно ориентирани към защита на общественото здраве в сравнение с действащите стандарти от 2008 г. – както по отношение на самите прагове на замърсяване, така и по отношение на броя на позволени отклонения от тези прагове. В кореспонденцията си с Human Rights Watch, Министерството на околната среда ясно заявява, че „Относно приемането на обновената Директива (ЕС) 2024/2881 и приложението, Министерството на околната среда и водите ще спази новите изисквания.“[72]
Според новите стандарти дневната норма за серен диоксид (SO₂) се понижава от 125 µg/m³ по стандарта от 2008 г. на 50 µg/m³, макар че се допуска по-голям брой превишавания – до 24 годишно. Почасовият лимит остава непроменен (350 µg/m³), но разрешеният брой годишни превишавания на почасовия лимит се намалява до едва три (вместо 24).“
Анализът на Human Rights Watch, базиран на налични данни, показва, че дори „Марица 3“ да продължи да работи – както през последните няколко години, с периодични спирания и намален капацитет – Димитровград остава в сериозин риск от надвишаване на нормата на серен диоксид по новите стандарти, което би поставило България в риск от неспазване на тези изисквания.
Графиката по-долу показва колко често стойностите, измерени в станция „Раковски“ от средата на 2021 г. до края на 2024 г., биха отговорили на предстоящите стандарти за средните дневни нива на SO2 . Графиката показва пиковете в средните нива SO2 и периодичните спирания на „Марица 3“ през последните четири години. Вижда се, че ако централата продължи да работи на нивата от последните години, тя би надвишавала дневния лимит за SO₂ по-често, след като той бъде намален на 50 µg/m³.
Графиката по-долу показва колко пъти за година стойностите, измерени в станция „Раковски“ са надвишили почасовия стандарт от 350 µg/m³ от средата на 2021 г. до края на 2024 г. Вижда се, че централата е надвишила позволените 24 превишавания на година само през 2021 г. Въпреки това, по-строгите норми в новите (2030 г.) стандарти за качество на въздуха, които позволяват три превишавания на почасовите концентрации на година, биха били нарушени през всяка една година според последните измервания.
Следователно, не е вероятно новите стандарти на ЕС да бъдат спазени в станция „Раковски“ за в бъдеще, дори и при намелените нива на дейност, наблюдавани през последните години.
„Марица 3“ отбелязва в кореспонденция с Human Rights Watch, че е „в процес на оценка на необходимостта от нови мерки за адаптиране към новите, значително по-строги изисквания на ЕС за качество на въздуха.“ В това число попадат и „прилагането на съвременни инструменти за вътрешен мониторинг и автоматичен контрол на емисиите на SO2 и други замърсители”, както и технически подобрения и поддръжка на ключово оборудване, свързано с процеса на горене.“
Замърсяването в Димитровград и въздействието му върху човешките права
Право на информация
Задълженията на правителството в областта на човешките права да зачита, защитава и осигурява правото на здраве включват задължението да гарантира правото да се търси, получава и разпространява информация, свързана със здравни въпроси. Това означава, че информацията по здравни теми, включително за замърсяването на въздуха, трябва да се споделя публично своевременно и по достъпен начин, който информира обществото за рисковете за неговото здраве.[73]
Жителите на Димитровград, интервюирани от Human Rights Watch, изразяват загриженост относно неадекватната информация, предоставяна от правителството относно рисковете от замърсяването на въздуха и начините, по които гражданите биха могли да се предпазят от тях.
Няколко души споделят с Human Rights Watch, че не са запознати с информацията, предоставяна от правителството относно замърсяването на въздуха, дори по време на пикови моменти. [74] Станислава К., социален работник от Димитровград, казва: „Усеща се неприятна миризма, от която ми се гади… не знам дали ще ни се отрази в дългосрочен план.“ После добавя: „Мога да усетя, когато има замърсяване, но не мога да кажа колко е замърсено.“[75]
Попитани за обществената загриженост по повод липсата на информация за замърсяването на въздуха, държавни служители отговарят, че националната информация се публикува онлайн в реално време. И добавят: „Хората трябва да кажат какво друго им е необходимо във връзка с достъпа до информация.“
Хора, следващи канал в социалните медии, на който се споделят данни за замърсяването на въздуха от частна мониторинг станция, управлявана от местната гражданска група „Дишай, Димитровград“, съобщават за нараснало притеснение относно излагането си на замърсяване. Казват, че им липсват насоки как да интерпретират данните и да вземат решения на тяхна база. Родители споделят, че разчитат на информацията от канала, за да преценят дали има риск да изведат децата си навън. „Винаги проверявам качеството на въздуха [в канала в социалните мрежи] преди да излезем на разходка.“, казва майка на дете с хронична астма. „Ако е зле, си оставаме вкъщи.“[76]
Въпреки че Министерството на околната среда предоставя здравни препоръки на официалния правителствен уебсайт, например, съвети към хора от уязвими групи да ограничават дейностите на открито при високи нива на замърсяване на въздуха, не се дават достатъчно подробни практически насоки. Детски пулмолог в София споделя, че родителите на пациентите често искат съвет как да предпазят децата си от замърсяването, тъй като не разполагат с насоки от правителството.[77]
Право на здраве
Жители и здравни професионалисти в Димитровград споделят с Human Rights Watch как замърсяването на въздуха е повлияло негативно върху здравето на общността. В Димитровград, много жители, интервюирани от Human Rights Watch са засегнати от тежки и потенциално опасни за живота заболявания.
Станислава Т., начална учителка, която има белодробно заболяване, казва, че се тревожи как замърсяването на въздуха се отразява на болестта ѝ. „Тази зима се чувствах като затворник в дома си, защото бях много болна, и въздухът навън беше замърсен.“[78] Още от детството си тя има постоянна кашлица, която напоследък се е влошила. Лекар, с когото се е консултирала заради заболяването си, казва, че ситуацията е като да е „разрязала белите дробове с нож“.
Няколко жители на Димитровград споделят с Human Rights Watch, че считат, че заболяванията им са свързани с или са били влошени от замърсяването от близката централа.[79] Пулмолог в Димитровград, който преглежда пациенти с астма и ХОББ (хронична обструктивна белодробна болест) казва: „Замърсяването на въздуха е проблем тук и е свързано с въглищата.“[80]
В процеса на подготовка на този доклад, Human Rights Watch изпрати писмо до Българското министерство на здравеопазването с въпроси и искане за данни за заболявания, причинени от замърсяването на въздуха, включително респираторни и други заболявания, свързани със замърсяването на въздуха в райони с въглищни електроцентрали, и по-специално в Димитровград. Към момента на публикуване на доклада, отговор не беше получен.
В кореспонденция с Human Rights Watch от „Марица 3“ заявяват, че разглеждат правата на човека – в частност правото на здраве и на здравословна околна среда – като част от своята отговорност към обществото. [81] В отговор на запитване относно здравословните притеснения на жителите на Димитровград, от „Марица 3“ отговарят, че няма лицензирано медицинско заведение, което да е издало официално становище „установяващо или предполагащо съществуването на връзка между респираторните заболявания в региона и работата на нашата топлоелектрическа централа.“
Правата на децата на здраве и образование
Родители, интервюирани от Human Rights Watch описват трудностите при грижите за деца с хронична астма.[82] Някои споделят, че децата им не могат спокойно да напуснат домовете с без да развият остри респираторни симптоми.
Мария, жена в средата на 40-те, се тревожи за 7-годишния си син Боби, който е диагностициран с астма, когато е на 6 месеца. „Налага се да го водим до спешното отделение няколко пъти на година. Когато получи пристъп, започва да кашля непрекъснато. Той е достатъчно голям, за да може да размишлява за живота и смъртта.“[83]
Светла, жена в средата на 40-те, която има две деца на възраст 10 и 12, започва да се тревожи за замърсяването на въздуха, когато едногодишната ѝ дъщеря е диагностицирана с астма и лекарите казват, че замърсяването може да допринесе към проблема. „Това място е много мръсно, много замърсено.“, казва тя.[84] Преди две години, Светла е диагностицирана с рак на яйчниците – заболяване, което според изследване от 2023 г. от учени от университета „Колумбия“ и Югозападния университет на Тексас, е по-често срещано сред хора, изложени на по-високи нива на замърсяване на въздуха.[85]
Както се вижда по-долу, официалните данни показват, че нивото на респираторните заболявания сред децата в Димитровград остава високо в сравнение със столицата на областта – Хасково, която е само на около 15 на юг.
Според данни на Регионалния здравен инспекторат в Хасково и на Националния статистически институт, в Димитровград са регистрирани 791 случая на остри инфекции на горните дихателни пътища на 1 000 деца за периода 2017–2023 г., в сравнение с 286 на 1 000 в Хасково. При инфекциите на долните дихателни пътища показателите са били съответно 44 и 24 на 1 000 деца. Нивата на респираторни заболявания в Димитровград са намалели след пика през 2019 г., но все още остават високи.
Здравословните проблеми, свързани с високото замърсяване на въздуха в Димитровград, също възпрепятстват възможността на децата да имат пълен достъп до образование и да се възползват от него.
Няколко дишу казват пред Human Rights Watch, че децата им редовно пропускат училище заради здравословни проблеми, които според родителите се влошават от замърсяването на въздуха. Проучвания показват, че замърсяването на въздуха увеличава вероятността от отсъствие от училище поради респираторни заболявания.[86]
Родители на деца с хронични респираторни проблеми споделят с Human Rights Watch, че множеството отсъствия на децата от училище ги затрудняват в часовете и в социализацията в училище.[87] Академични изследвания показват, че хроничното отсъствие от училище, поради заболяване може да доведе до по-слаби академични резултати, което е рисков фактор за отпадане от училище и е свързано с дългосрочни здравни последици.[88]
Боби, който е на 7 и има хронична астма, често се разболява от тежки респираторни инфекции, които го принуждават да остава вкъщи и да пропуска училище. Между септември 2024 и началото на февруари 2025, той е пропуснал 38 учебни дни. „Трудно му е в социален аспект,“ казва майка му по повод честите паник атаки, които Боби получава.[89]
Друго семейство разказва, че 15-годишният им син, който е роден преждевременно и е имал тежки дихателни проблеми, изобщо не е посещавал детска градина, защото постоянно е боледувал.“[90] Друга майка, Десислава, споделя че синът ѝ е бил диагностициран с двустранен бронхит на 9-месечна възраст. Сега, почти на 15, той е пропуснал 59 учебни дни между септември 2024 и февруари 2025 поради респираторни оплаквания.[91] Светла си спомня как е водила дъщеря си до болницата в Хасково заради тежки астматични пристъпи или други респираторни заболявания поне веднъж в месеца, което е довело до сериозен брой отсъствия от училище през първата година. [92]
Родителите казват, че се чувстват безсилни да защитят здравето на децата си и да им осигурят достъп до образование. „Искам децата ми да живеят на място, което не е замърсено, място, където децата могат да живеят.“ казва Албена, 40, местна бизнесдама.[93]
Справедливият преход в България: предизвикателства и възможности
Въпреки че заплатите във въглищния сектор в България са сред най-високите в страната, което прави прехода особено чувствителна тема за работниците, общият брой на заетите в този сектор е относително малък. [94] Според доклад на Центъра за изследване на демокрацията, във въглищния сектор работят около 11 000 човека.[95]
Докато това се равнява на само 0.35% от общата работна сила в България, значението на сектора е по-силно изразено на локално ниво. В райони, които зависят от въглищния сектор, като Стара Загора, приблизително 23 800 работни места могат потенциално да бъдат засегнати от прехода от въглищната енергетика.[96] В резултат на това, икономическите и социалните последици от прехода са силно локализирани, тъй като цели общности разчитат на тези работни места. Правата на работниците в сектора и на техните семейства трябва да бъдат гарантирани по време на прехода на страната от въглищата към по-чиста енергия.
България има възможност да планира и финансира своя преход чрез достъп до Фонда за справедлив преход (ФСП) и Механизма за възстановяване и устойчивост (МВУ). Въпреки това, повтарящи се забавяния и пропуснати крайни срокове от страна на българското правителство, както и невъзможността да се осъществят ключови реформи, вече са довели до загуба на критични средства и застрашават достъпа до допълнителни средства.
Страната може да получи 1.2 мрд. евро от европейския Фонд за справедлив преход (ФСП), за да подкрепи прехода в регионите с най-голяма зависимост от въглищната индустриа. [97] Очаква се фондът да смекчи социално-икономическите последици от прехода от въглищата и да създаде нови възможности за заетост в зависимите от въглища региони чрез инициативи като преквалифициране на работниците и инвестиции във възобновяема енергия. [98] Достъпът до тези средства, обаче, зависи от изпълнението на определени условия, включително на ясно определен график за поетапното спиране на използването на въглища. [99]
През 2022 г., България губи 97 млн. евро финансиране от ФСП, поради забавяния в представянето на конкретен план как средствата ще се използват за подкрепа на работниците в минния сектор. [100]
България е изправена пред предизвикателства и при достъпа на средства от МВУ, откъдето страната би могла да получи 6.3 млрд. евро в подкрепа на зеления и дигиталния преход.[101] През 2024 г., Европейската комисия установи, че България не е завършила няколко важни реформи, сред които са и мерки за постигане на климатична неутралност до 2050 г. [102] Като резултат, през 2025 г. страната загуби 653 млн. евро от МВУ.[103]
Липсата на политическа воля и честата смяна на правителства забавят и отслабват изпълнението на поетите от страната ангажименти за декарбонизация и енергиен преход. Съпротивата от страна на работещите във въглищния сектор и синдикалните организации, които изтъкват опасения от загуба на работни места, допълнително забавят напредъка.[104] В същото време, общественият дебат около справедливия преход се оформя под влияние на дезинформация и реторика, насочена срещу ЕС и използвана по време на последните изборни кампании.[105] Българското правителство не успява да комуникира ясно целта и ползите от прехода, което допринася за широко разпространеното обществено мнение, че тези усилия се “спускат” от Брюксел.[106]
Достъпът до европейски средства е възможен, но изисква ускоряване на осъществяването на ключови реформи от страна на българското правителство – например определяне на амбициозен срок за прехода от въглищата и осигуряване на реални алтернативи за работниците и засегнатите общности. Неизпълнението на тези условия и неадекватното планиране на прехода могат да доведат до допълнителни загуби на финансиране. Без добре планирано спиране на използването на въглища, България рискува да задълбочи кризата със замърсяването на въздуха, особено в райони, които вече страдат от лошо качество на въздуха и свързаните с него здравни последици.
Международни задължения в областта на човешките права
През 2022 г. Общото събрание на ООН официално призна правото на чиста, здравословна и устойчива околна среда, като отбеляза, че това право е свързано с други права и със съществуващото международно право.[107] Международният съд на ООН (ICJ) в своето консултативно становище относно задълженията на държавите във връзка с изменението на климата потвърди правото на здравословна околна среда съгласно действащото международно право, като заключи, че „съгласно международното право човешкото право на чиста, здравословна и устойчива околна среда е фундаментално за упражняването на други човешки права“.[108]
Задълженията на държавата да уважава, защитава и гарантира правото на здравословна околна среда са отразени в българската конституция,[109] и в допълнение са част от няколко няколко международни договора в областта на правата на човека, по които България е страна, включително, но не само: Международният пакт за граждански и политически права (ICCPR)[110], Международния пакт за икономически, социални и културни права (ICESCR)[111], Конвенцията за правата на детето (CRC)[112], Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация срещу жените (CEDAW)[113], Европейската конвенция за правата на човека (ECHR)[114] и Европейската социална харта (ЕSС)[115]. Тези документи подчертават, че борбата със замърсяването на въздуха и други вреди върху околната среда е неразделна част от задълженията на държавите да гарантират правото на живот и телесна неприкосновеност, правото на здраве, правото на личен и семеен живот, правото на образование и правото на недискриминация.
Задълженията на България по правото на живот (например, по чл. 6 от МПГПП и КПД, и чл. 2 от ЕКПЧ) вклчват задължение държавата да предприема мерки за опазване на околната среда и за защита от вреди, замърсяване и климатичните промени, причинени от публични и частни субекти.[116] Взети заедно, поетите от България задължения за опазване на правата на човека изискват като минимум предприемане на мерки за намаляване на замърсяването на въздуха чрез ограничаване на източниците, системен мониторинг на качеството на въздуха, прилагане на стандартите за качество на въздуха и намаляване на рисковете за човешкото здраве. Това включва предоставянето на практическа и релевантна информация относно здравните рискове и превантивните мерки, която да е достъпна за общностите, засегнати от замърсяването, така че те да могат да вземат информирани решения и да предприемат действия в защита на правата си, включително правото на здраве. По отношение на правото на образование България трябва да справи с екологичните условия, които правят посещаването на училище опасно или вредно за здравето.[117] Задълженията на България в областта на правата на човека също така предполагат страната да осъществи преход отвъд използването на въглища за енергетиката.
Задължение за постепенното спиране на използването на въглища
Органите и експертите на ООН по правата на човека, включително множество договорни органи и специални докладчици, ясно заявяват, че изпълнението на задълженията в областта на правата на човека за намаляване на емисиите на парникови газове изисква поетапно прекратяване на използването на изкопаеми горива в енергийните системи. През 2019 г. комитетите по икономически, социални и културни права, по премахване на дискриминацията спрямо жените и по правата на детето, заедно с комитетите по правата на хората с увреждания и по защита на правата на всички мигрантски работници и членовете на техните семейства, публикуват общо изявление относно правата на човека и изменението на климата, в което подчертават, че задълженията на страните-членки по договорите изискват те да „допринесат ефективно към поетапното спиране на използването на въглища [и] насърчаване на възобновяемата енергия…“[118]
Комитетът по правата на детето в становището си относно околната среда и промяната на климата казва, че държавите трябва незабавно да вземат мерки за „справедливо преустановяване на използването на въглища, петрол и природен газ“ и за „подобряване качеството на въздуха …и предотвратяване на детската смъртност.“[119]
Специалният докладчик на ООН за насърчаването и защитата на човешките права в контекста на изменението на климата публикува доклад през 2025 г., разглеждащ международните задължения на държавите по човешките права и отговорностите на бизнеса да “преустанови използването на изкопаеми горива и свързаните с тях субсидии“[120] В доклада задължението за поетапно прекратяване на използването на изкопаеми горива се посочва като неделимо от задълженията за осигуряване на множество други права на човека включотелно зачитането, защитата и осъществяването на правото на живот, както е формулирано от Комитета по правата на човека; правото на здраве, както е формулирано от Комитета по икономически, социални и културни права; както и предотвратяването на дискриминацията срещу децата и срещу жените при упражняването на техните права, както е формулирано съответно от Комитета по правата на детето и от Комитета за премахване на дискриминацията срещу жените.[121]
Европейският съд по правата на човека посочва нуждата правителствата своевременно да приемат и приложат надеждни и обвързани със срокове планове за намаляване на емисиите на парникови газове и за постигане на целите за нулеви нетни въглеродни емисии, в съответствие със задълженията им по чл. 8 от Европейската конвенция за правата на човека относно правото на личен и семеен живот.[122]
Накрая, Международният съд на ООН в своето Консултативно становище от 2025 г. относно задълженията на държавите във връзка с изменението на климата потвърждава, че държавите са задължени да вземат мерки да защитят климатичната система от парникови газове, в частност онези, произтичащи от производството и потреблението на изкопаеми горива. Липсата на такива действия, включително неизпълнението на дължимата грижа чрез неприемане или неприлагане на необходимите мерки за ограничаване на количеството емисии, причинявани от частни субекти, ще представлява нарушение на задълженията на държавите.[123]
Право на най-високия достижим стандарт на здраве
Правото на най-висок достижим стандарт на физическо и психическо здраве задължава държавите да предпазват гражданите от екологични вреди, включително замърсяване на въздуха и климатичните промени. България е задължена да защитава правото на здраве по следните конвенции Международният пакт за икономически, социални и културни права (ICESR) (чл.11), Конвенцията за правата на детето (CRC) (чл.24), Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация срещу жените (CEDAW) (чл.12), и Европейската социална харта (ESC) (чл.11). За да осъществят най-високия достижим стандарт на здраве, държавите са задължени да прилагат и следят за политики за намаляване и премахване на замърсяването на въздуха. Невъзможността за регулиране на дейностите на компаниите, за да не нарушават правото на здраве, включително чрез замърсяване на въздуха, както и неспособността за прилагане на закони за предотвратяване на промишленото замърсяване на въздуха, нарушава задълженията на държавите по отношение на правото на здраве.[124]
Като страна по Конвенцията за правата на детето, България е задължена да предприеме мерки за справяне с опасностите и рисковете, които замърсяването на околната среда създава за здравето на децата, включително регулиране и мониторинг на влиянието на дейностите на бизнеса върху околната среда, ако те могат да компрометират правото за децата на здраве.[125]
Европейската конвенция за правата на човека (ECHR) не включва изрично правото на здраве или на здравословна околна среда като такова. За сметка на това, Европейският съд е развил задължителна съдебна практика относно мерките, необходими за защитата на правото на живот (чл. 2) и правото на личен, домашен и семеен живот (чл. 8), която съответства на защитата, изисквана по други договори, за правото на здраве. Според съда държавите имат задължения да предотвратят вреди върху околната среда, като замърсяване на въздуха, чрез приемането и прилагането на закони и практически мерки за защита на хората от сериозни вреди върху околната среда, включително чрез регулации, наложени върху частни субекти. Сред задължителните мерки са такива, които предоставят достъп до информация на хората за замърсяване на околната среда, което може да застрашава здравето им.[126]
Комитетът на ООН по икономически, социални и културни права подчертава правото да се търси, получава, и разпространява информация като основен елемент от правото на здраве. [127] Европейският съд по правата на човека постановява, че процесуалните гаранции, необходими за да се осигури зачитане на личния и домашния живот в контекста на изменението на климата, включват процес, чрез който „информацията, притежавана от публичните органи и от значение за разработването и прилагането на съответните разпоредби и мерки за справяне с изменението на климата, трябва да бъде достъпна за широката общественост, и в частност, за лицата, които биха били засегнати от тези разпоредби и мерки, или от липсата на такива.“ Съдът заявява, че информация, „която би позволила на обществото да вземе мерки да предотврати или смекчи възникването на вреда … и която се държи от публичен орган, [трябва] да бъде разпространена веднага и без забавяне до членовете на обществото, които могат да бъдат засегнати.“ [128]
Благодарности
Този доклад беше разработен и написан от екип от сътрудници. Първоначалният проект е на Катарина Рол, старши изследовател в отдел „Околна среда и човешки права“, и Брайън Рут, старши количествен анализатор в Лабораторията за цифрови разследвания в отдел „Технологии, права и разследвания“. Допълнителни изследвания и писане са предоставени от Мирто Тилианаки, старши адвокат в отдел „Околна среда и човешки права“; Агата Банфур, старши изследовател в отдел „Околна среда и човешки права“; Хосе Родригес-Ору, практикуващ стажант по програма „Кен Рот“, и Матю Рейсио-Крус, изследовател в отдел „Околна среда и човешки права“. Докладът е подготвен за публикуване от Травис Кар, мениджър публикации. Оперативно съдействие е оказано от Хелън Хуанг, старши координатор в отдел „Околна среда и човешки права“.
Докладът е рецензиран от Ричард Пиърхаус, директор на отдел „Околна среда и човешки права“; Сам Дъбърли, директор на отдел „Технологии, права и разследвания“; Джим Уормингтън, старши изследовател в отдел „Икономическа справедливост и права“; Мат Макконъл, изследовател в отдел „Икономическа справедливост и права“; Невена Сайкова, застъпник за образование в отдел „Права на детето“; Бриджит Слийп, старши изследовател в отдел „Права на хората с увреждания“; Картик Радж, старши изследовател в отдел „Европа и Централна Азия“; и Искра Кирова, директор застъпничество в отдел „Европа и Централна Азия“. Айлинг Рийди, старши правен съветник и Холи Картнър, заместник програмен-директор, направиха правен и програмен преглед.
