Обзор на Хюман Райтс Уоч
Ноември 1999
Реформиране на търговията на България с оръжие
През последните две години, правителството на България се задължи да контролира всеизвестната си търговия с оръжие като част от стратегията си за присъединяване към Северно атлантическата организация (НАТО) и Европейския съюз (ЕС). София предприе важни стъпки за изпълнение на реформата си, но по-нататъшни подобрения се спешно необходими за да се осигури преустановяване на наследството от безотговорни сделки с оръжие.
Хюман Райтс Уоч отдавна е загрижена за ролята на България при доставки на оръжие на нарушители на правата на човека. През последните години България е била многократно замесена в пратки с оръжие за правителства и въоръжени опозиционни групи, за които се знае, че извършват големи нарушения на правата на човека и нарушават международните хуманитарни закони, както и към опустошавани от военни конфликти
райони и поставени под международно или местно оръжейно ембарго страни. Участието на България в обезпокоителни сделки с оръжие варира от одобрени от правителството сделки с оръжие до незаконни, улеснени от частни дейци, сделки с оръжие. Тези частни дейци включват оръжейни брокери и транспортни компании, които правителството не е успяло да следи и да им се противопостави. По-голямата част от потока от оръжие от България се състои в леко снаряжение и леки оръжия, произведени от държавни предприятия. Правителството е продало също значителна част от излишното си тежко оръжие, наследено главно от дните на Варшавския пакт.Днешното реформистко правителство, избрано през 1997 година, твърди, че се е опитало да поправи репутацията на България като оръжеен базар, на който всичко става, като е обещало да зачита международните стандарти за търговия с оръжие. Така например, България се присъедини към Васенаарското споразумение на страните-износителки на оръжие, които са се съгласили да практикуват прозрачност и въздържане при международната търговия с оръжие. Като асоциирана към ЕС страна България се съгласи още да се придържа към Кодекса на ЕС за поведение при износ на оръжие. Кодексът на ЕС поставя строги стандарти за пратки с оръжие, като определя например, че правителствата трябва да отказват разрешение за износ на оръжие за нарушители на правата на човека, области с военни конфликти или страни, които могат да ре-експортират оръжията към неразрешени трети страни. Освен това, българското правителство обеща да въведе законодателство за затягане на националния контрол върху търговията с оръжие и да го постави в съответствие с моделните международни стандарти.
Оръжейни пратки
Макар и приветствани, тези политически задължения не са намерили отразежение в реални реформи. След присъединяването към Васенаарското споразумение и приемането на задължението за спазване на Кодекса на ЕС, България одобри сделки, които нарушават духа на Васенаарското споразумение и директно противоречат на разпоредбите на Кодекса. Така например, в края на 1998 г то е дало съгласието се за продажба на танкове на Уганда, където снаряжението може да изостри сериозни нарушения на правата на човека. Освен това, опитът от миналото подсказва, че Уганда може да използва танковете в подкрепа на войските си в конфликта с Демократичната република Конго или да ги отклони към подкрепяните от нея бунтовници в Судан, който е под оръжейно ембарго на ЕС. И двата сценария повдигат сериозни въпроси за правата на човека.
През 1998 България е доставила оръжие и на двете страни в граничния конфликт Етиопия-Еритрея, което е довело до големи граждански бежански потоци и от двете страни. България е доставила на Еритрея оръжия с няколко самолета през същата седмица, когато тя е подписала Кодекса на ЕС през първата половина на август 1998 година. По-късно през същата година правителството е одобрило продажбата на излишни танкове на Етиопия. Тези пратки противоречат на поетото по Кодекса на ЕС обещание на България да не доставя оръжия, които “могат да усложнят съществуващите напрежения или конфликти” или “да нарушат регионалната стабилност.”
Също така обезпокоително е, че от декември миналата година насам българският проект на закона за търговия с оръжие е в неизвестност, като одобреният от правителството вариант е бил изтеглен за по-нататъшна ревизия. След дългото закъснение, очаква се новият проект да бъде направен достъпен по време за държавната визита на президента на САЩ Бил Клинтон, която е планирана за 21-23 ноември. Планираното оповестяване на ревизирания законопроект и следващото приемане на нов закон за търговия с оръжие от парламента се счита като конкретни стъпки в посока на реформата.
Недостатъци на законовия контрол
Успехът на правителството по отношение на неговите усилия да проведе реформата зависи до голяма степен от това, дали то ще използва тази уникална възможност да преразгледа важните недостатъци на съществуващата законова рамка за одобряване на оръжейни сделки. Съществуващият български закон за търговия с оръжия, например, не забранява пратки от оръжия за сили, които са били отговорни за големи нарушения на правата на човека и нарушения на международни хуманитарни закони, нито пък за страни, за които се подозира, че отклоняват или ре-експортират оръжия за неразрешени трети страни. Аналогично, международните задължения на страната по Кодекса на ЕС и други не обвързващи споразумения, както и задължението й да се придържа към оръжейните ембарго на ООН, не са отразени в сегашния закон. Още повече, съществуващият български закон не държи сметка за значителен “сив пазар” за търговия с оръжие като лицензирани доставки на оръжие се отклоняват или повторно продават на неразрешени страни, често пъти със съдействието на български оръжейни брокери, транспортни агенти или други.
Освен тези пропуски в политиката, голяма част от проблемите на България с търговията с оръжие се дължат на лошото използване на приложимите местни контролни лостове. Сделките с оръжие в България се подлагат на двустепенен процес на надзор, при което компаниите първо трябва да получат лиценз за търговия с оръжия и след това трябва да поискат разрешително за всяка сделка с оръжие, която възнамеряват да проведат. Тази система, макар и да изглежда на хартия силна, при прилагането й показва недостатъци. Така например, при директен конфликт на интересите, някои от правителствените чиновници, които са отговорни за надзора върху оръжейната индустрия, едновременно с това участват в бордове на директорите на оръжейните компании, където те печелят скромна заплата и имат правото на премиални, ако компанията работи добре
.Освен това, българските власти, които издават лицензи, не проверяват последователно точността на всички представени документи, включително т. нар. сертификат за крайния потребител, който сочи, кой има разрешение да получи оръжейните доставки и обвързва получателите да не препродават оръжията без да са получили съгласие за това. Сертификатите за краен потребител се подправят лесно за да се скрие личността на крайния получател, който може да попада под оръжейно ембарго. Българските власти признават, че такива измами са чести, но исторически погледнато те са направили много малко за проверка на сертификатите или за проследяване на оръжейните пратки за да са сигурни, че те не се отклоняват към неразрешени страни.
Признаци на прогрес?
Окуражително е, че правителството е тръгнало да подобрява изпълнението на контрола частично чрез текущо сътрудничество с правителството на САЩ и на страните-членки от Европейския съюз. През миналата година държавни служители са засекли подозрителни оръжейни пратки преди да е одобрен лиценза за тях. Усилията да се пречупи явната корупция, включително и в оръжейната индустрия, също засилват усилията по прилагане. Освен това нови митнически образователни програми могат да помогнат да се овладее незаконния оръжеен трафик.
Приватизацията на българската оръжейна индустрия, разглеждана от някои като друго средство да се намали очевидната корупция, няма задължително да доведе до разрешаване на дългогодишните проблеми. В действителност не е ясно до какви промени би довела тя. Петте ключови компании, които са отговорни за огромната част от експорта на оръжие ще бъдат само частично приватизирани като правителството задържа тридесет и четири процента собственост. Един от тези ключови производители, Арсенал, беше продаден през месец август. Мажоритарната собственост на компанията, чиито нападателни оръжия Калашников и други леки оръжия се оказваха в ръцете на многобройни сили- нарушители, отиде в ръцете на работническо-менажерска група. До днешна дата всички оръжейни компании, които са били продадени, станаха собственост на работническо менажерски организации. Тези продажби означават, че голяма част от същите хора, които помагаха за управлението на оръжейните компании, когато тази индустрия участваше в съмнителни оръжейни продажби, е все още на власт.
Отстраняване на излишъците
Макар че България отдавна се нуждае от решаване на проблемите с контрола върху търговията с оръжия, тези проблеми стават още по-належащи поради желанието на страната да се присъедини към НАТО. За да подобри изгледите си за това, България модернизира въоръжените си сили като намалява броя на военнослужещите и постепенно преминава към военни съоръжения по стандартите на НАТО. До 2004 година се очаква страната да намали наполовина числеността на въоръжените си сили. Тя планира още да намаля рязко арсенала си, например, като намали броя на танковете от 1475 на 750. Това желание за модернизация заплашва да раздуе и без това вече големия излишък от оръжия в периода след студената война, като финансовите интереси ясно диктуват отстраняването на тези излишъци да стане чрез експорт. Докато демонтирането на един тридесет годишен танк и превръщането му в скрап носи на правителството само 2,000 долара, същият танк сега се продава за 30,000 долара на открития пазара. Което е важно, експортът
на излишното оръжие носи твърда валута, от която страната се нуждае за да си помогне за финансиране на военния си план за модернизация. През януари, например, България закупи хеликоптери от САЩ на стойност 8.7 милиона щатски долара със средства от продажбите на излишно оръжие.За нещастие, обаче, произведеното по съветски стандарти евтино оръжие, което предлага България за продажба най-вече е привлекателно за въоръжените сили във военните зони на Африка и Централна Азия, които едва ли биха могли да си позволят да купят нещо друго, като увеличават риска, че оръжията ще бъдат използвани за раздухване на въоръжен конфликт и за нарушаване правата на човека. Без да искат страните-членки на НАТО могат да засилят този проблем чрез усилията си да подпомогнат България да получи съоръжения със стандартите на НАТО. Доставката от страна на България на ново военно снаряжение от страните-членки на НАТО може да замени наличното снаряжение и с това да увеличи купчината от предназначени за експорт излишни оръжия.
Присъединяване към НАТО и ЕС
Важно е да бъдат насърчавани всички бъдещи членове на НАТО и ЕС – не само България – да приемат закони предписващи подходящи проверки, които биха спрели оръжейни пратки към сили, които нарушават правата на човека, или са под оръжейно ембарго, или нарушават международните задължения на страната, както и да се съблюдават строго тези закони В повечето страни от предишния Източен блок, включително и новите членки на НАТО, които кандидатстват за членство в ЕС упорито продължават да съществуват проблеми с контрола върху търговията с оръжие. През настоящата година Полша, а след това и Чешката република поставиха в неудобно положение съюзниците си от НАТО когато решиха да продължат с изпълнението на плановете си да продадат излишните си танкове на Йемен, макар че бяха предупредени от правителството на САЩ, че танковете могат да бъдат отклонени за Судан, който е поставен под оръжейно ембарго на ЕС. В края на август Полша прекрати оръжейните доставки след като първата пратка от двадесет танка изчезна,
като се предполага че е била доставена на Судан. Чешкото правителство обяви в средата на септември, че то ще изпълни планираната си продажба на танкове “на Йемен”.Сега НАТО и Европейският съюз са в уникалното положение да настояват българската оръжейна индустрия да изчисти действията си като предварително условия за членство в тези институции. България навлиза в нова фаза на отношенията си с двете институции. ЕС обяви на 13 октомври, че в началото на декември ще постави България на бързата писта за преговори за присъединяване, а НАТО търси все по-голямо сътрудничество с България след войната в Косово, по време на която подкрепата на България се оказа ценна. Като признават направените от България усилия и като използват значителните лостове за оказване на влияние, НАТО и ЕС и техните страни-членки трябва да насърчават българското правителство да предприеме по-нататъшни реформи. Там, където е подходящо, тези институции и правителства могат пряко да допринесат за реформата като предоставят техническа и финансова помощ.
България, от своя страна, трябва преведе обществените си задължения за реформиране в конкретни действия. За да спечели нова репутация като водач в усилията за намаляване на разпространяването на оръжие към нарушители на правата на човека, тя трябва:
За по-подробен анализ и пакет от препоръки, вж. Брошурите на Хюман Райтс Уоч: “България: парите говорят – оръжейни сделки с нарушители на правата на човека” и “НАТО: арсенали на евтино” и двете публикувани през април 1999.