“Българското правителство съзнава, че трябва да постави оръжейната си търговия под контрол, ако то иска да бъде разглеждано като надежден международен партньор,” - заяви Лиса Мисол, изследовател в Оръжейния отдел на Хюман Райтс Уоч и автор на доклада от 1999 г за търговията с оръжия на България. “Правителството следва да поеме отговорността да извършва основна проверка на сделките с оръжие преди и след продажбата му, за да се увери, че то не се оказва в погрешни ръце.”
Хюман Райтс Уоч анализира главните разпоредби на представения законопроект, както и до къде са стигнали усилията на България за извършващите се реформи в един подробен информационен доклад, разпространен до българските народни представители по-рано този месец в сътрудничество с Българския Хелзинкски комитет (3 юли, 2002 г, писмото до народните представители и докладът на английски език се намират на адрес http://hrw.org/press/2002/07/bulg.htm и http://hrw.org/backgrounder/arms/bulg.htm. На български език документите се намират на адрес http://org/bulgarian/2002/letter/htm и http://hrw.org/bulgarian/2002/brief.htm
Докладът изтъква, че ако законопроектът бъде приет без промени, това би позволило:
· Да се постави по-голямо ударение върху международните стандарти за оръжейни сделки, тъй като законът ще представлява средство за по-стриктно съблюдаване с минималните експортни критерии, които България вече се е задължила да спазва, като например тези от Европейския кодекс за поведение при продажба на оръжие от 1998 г. Според изменението на Закона, обаче, тези ангажименти не са задължителни за правителството.
· Да се осъществи нов контрол върху дейността на оръжейните посредници. Контролът се разпростира както върху българските, така и върху чуждестранните посредници, а така също и върху транспортните агенти и тези, които финансират оръжейни сделки, и ако това са български посредници, контролът се разпростира и върху оръжейните сделки, които са сключени извън страната.
· Да се изясни и засили нормативната уредба относно контрола за предотвратяване на отклоняването на оръжейни пратки към неоторизирани дестинации.
Докладът посочва, че законопроектът е непълен в някои аспекти. Той:
· Не осигурява достатъчно прозрачност или парламентарен надзор. Правителството се задължава да подготвя годишен доклад по изпълнението на новия закон, копие от който ще се предоставя на парламента, но то не е задължено да публикува доклада.
· Не се установяват правила, които да са пригодени за регулиране на продажбите на оръжейни излишъци. Тъй като България понастоящем извършва военни реформи, които са свързани с желанието й да влезе в НАТО, тя се освобождава от остарялото си оръжие, произведено по съветски стандарти, от което тя повече не се нуждае. Макар че процесът на унищожаване на известни количества излишъци от малокалибрени оръжия и боеприпаси е вече започнал, основната част от оръжейните излишъци на България продължава да е на разположение за експорт.
· Не се премахват конфликтите на интереси, които позволяват на правителствени служители, които носят отговорност при вземане на решения за издаване на оръжейни лицензии, да служат в бордовете на оръжейни компании. Българският външен министър неотдавна се оттегли от борда на една голяма оръжейна компания, след като се появиха твърдения за нелегален оръжеен трафик от страна на компанията.
“Предстои приемането на законодателни реформи, но само по себе си това няма да гарантира, че българската търговия с оръжие най-накрая ще се отърси от обвинения,” заяви Красимир Кънев, председател на Българския Хелзинкски комитет. “Необходимо е правителството да покаже също така доколко то е сериозно в намеренията си да осъществи контрола и да преследва нарушителите.”
Българският Хелзинкски комитет и Хюман Райтс Уоч цитираха един неотдавнашен случай, в който през 2001 г България е продала на правителството на Чад една оръдейна батарея от 6 130-милиметрови оръдия. За сделката се докладва в представения от България пред ООН оръжеен регистър, който проследява само пратките с тежки оръжия. Правителството на Чад се ползва с лоша репутация относно спазването на правата на човека и в северен Чад в продължение на години имаше въоръжен конфликт преди да бъде подписано през януари едно нестабилно мирно споразумение.
Освен това, напоследък Чад бе замесен в обвинения , че доставя незаконно оръжие на Либерия, която е поставена под ембарго на ООН. В доклад на ООН, публикуван през месец април, се съобщава, че подозрителните полети с оръжие за Либерия през месец февруари тази година са били чартърни полети, наети от правителството на Чад, и че отправната точка на полетите е била столицата на тази страна.
Съществуват още опасения, че очакваните приходи от петрол за правителството на Чад могат да се използват за доставка на нови количества оръжие, което би нарушило условията на споразумението със Световната банка, чрез което се финансира новият петролопровод.
И двете правозащитни групи призоваха българските власти да проведат разследване, за да се уверят, че доставяните от България оръжия не се отклоняват, или че правителството на Чад не злоупотребява с тях. Те заявиха още, че България следва да претегля много внимателно всякакви бъдещи оръжейни договори с тази страна.
Докладът на Хюман Райтс Уоч от 1999 г за практиката на България при търговията с оръжие е достъпен на адрес http://www.hrw.org/reports/1999/bulgaria/. Копия от този доклад на български език могат да се получат от Българския Хелзинкски комитет.
