HRW.ORG Home Page
HRW.ORG Home Page PortuguesFrancaisRussian
EspanolChineseArabic
HRW >

Реформа в България на търговията с оръжие
3 юли, 2002 г

Реформа в България на търговията с оръжие
Натиск за законодателна реформа
Related Material

България: Търговията с оръжие под контрол
16 юли, 2002

Отворено писмо до членовете на българския парламент
3 юли, 2002

КОДЕКС НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ЗА ПОВЕДЕНИЕ ПРИ ИЗНОС НА ОРЪЖИЕ

Подобрения към днешна дата Законодателни реформи: Предстоящи разпоредби Необходими реформи, които не са включени в законопроекта
Случаите от последно време показват по-добро изпълнение. Необходимост от по-строго прилагане
Заключение

Реформа в България на търговията с оръжие

През следващите няколко седмици се очаква българският парламент да въведе важни промени в Закона за търговията с оръжие. Законодателният орган ще измени приетия през 1995 г Закон за контрол на външнотърговската дейност с оръжие и със стоки и технологии с възможна двойна употреба.

Очакваните промени са мотивирани главно от желанието на България да убеди още веднъж международните си партньори, че прави всичко възможно да овладее търговията с оръжие. Законодателните реформи, които предстоят да бъдат приети, са усилие да се промени репутацията на България на не задаващ въпроси оръжеен доставчик, репутация която тя получи заслужено по време на Студената война и до края на деветдесетте години.

През последните две години България постигна известен напредък с оглед поставянето на търговията с оръжие под по-строг контрол. Понастоящем законодателните реформи, които целят институционализирането и разширяването на този напредък в някои аспекти са непълни, но те са важна стъпка в правилната посока. Освен това, трябва да се приветстват действията на правителството, което е изправено в последно време пред подозрителни случаи на незаконна търговия с оръжие. Тези действия, обаче, не са достатъчни, за да може българското правителство да докаже ясно, че може да се вярва на желанието му да прекрати практиката незаконните търговци на оръжие да остават ненаказани. Сега, когато България работи за въвеждането на силна законова рамка, необходимо е и правителството да демонстрира устойчив ангажимент за стриктното прилагане на изпълнение на контрола и да обърне по-голямо внимание на преследването на нарушителите. Правителството може да постави търговията с оръжие изцяло под контрол само чрез действия и на трите фронта.

Натиск за законодателна реформа

Приемането на реформите за търговия с оръжие е закъсняло много. Законодателните предложения за затягане на контрола върху търговията с оръжие се обсъждат в България вече повече от три години. Още през декември 1998 г предишното правителство предложи законодателни промени, но те не бяха приети. Сегашното предложение бе внесено в Парламента през февруари 2002 г от правителство, което дойде на власт в средата на 2001 година.

След като тези промени се бавиха години наред, фактът, че приемането на реформите в търговията с оръжие сега изглежда предстоящо, отразява колко е важна реформата за международните въжделения на България. Правителството знае, че трябва да се отърси от репутацията си на безотговорен оръжеен доставчик. Ако България пропусне да го стори, това би могло да подкопае фатално перспективите на страната да влезе в Северо-атлантическия съюз (НАТО) и Европейския съюз (ЕС).1 Очаква се на срещана на върха през ноември 2002 г НАТО да покани нови членове.

Значението на членството в НАТО и ЕС и връзката със законодателните промени е пределно ясна. При въвеждането на предложените законодателни промени в Парламента на 4 февруари 2002 г българският министър-председател обясни мотивите на правителството си:

Макар че досега в България се бавеха ключови законодателни реформи, все пак бяха извършени някои положителни промени. България затегна контрола отчасти в отговор на разкритията, че в края на 90-те години страната е била източник на оръжейни потоци към ембаргова бунтовническа група в Ангола, която е отговорна за груби нарушения на правата на човека. Подозренията съществуваха отдавна, но през 2000 г в един доклад на сътрудници на ООН се съобщава, че основната част от незаконно доставеното на анголските бунтовници оръжие, поне от 1997 г насам, произлиза от България. Само за годините 1997-1998 ООН документира тридесет и осем полета с оръжеен товар за бунтовниците от летището в Бургас. Българските власти отдавна твърдят, че те не са разрешавали износ за ембаргови страни, и че България не носи отговорност за това, къде се отзовават оръжията й след като напуснат територията й. В този случай, обаче, сериозността на твърденията и заплахата, която те представляват за българската международна репутация, спомогнаха за промяна в мисленето на властите и за изкристализиране на политическа воля за по-добър експортен оръжеен контрол. Като възприе по-конструктивен подход, България се зае да идентифицира слабостите, използвани така умело от трафикантите на незаконно оръжие и да работи за отстраняването им. Случаят помогна също така и за получаване на незабавна международна техническа помощ за подпомагане на усилията на българското правителство.

Подобрения към днешна дата

Още при предишното правителство България започна да затяга националния регулаторен контрол и да предприема стъпки за овладяване на търговията. Необходима е още работа за откриване и предотвратяване на незаконни сделки, като тези обсъдени по-долу, но регистрираните досега подобрения сочат, че в сравнение с миналото се е засилила политическата воля за подобряване на контрола, и че нарастват регулаторните възможности на страна.

По-стриктно изпълнение на контрола

В началото на 2001 г български служители обявиха пред ООН и пред други форуми, че правителството е направило сериозни усилия за по-строга оценка на заявките за лицензиите за износ на оръжие, за по-добро координиране на междуведомствения преглед, и за по-внимателно преценяване на риска за отклоняване на оръжията без разрешение към други направления. Беше посочено, че се обръща особено внимание на оръжейни сделки със страни от Африка и Азия, които са разположени в близост до ембаргови държави или които са преценени по друг начин, че са страни с висок риск.

Като част от това усилие, българското правителство започна да приема по-сериозно необходимостта от проверка на автентичността на предоставените от оръжейните търговци и посредници документи, особено така наречения сертификат за крайния потребител или СКП, в който се декларира кой е крайният купувач на оръжието. Добре известно е, че СКП се подправят лесно или могат да се получат от корумпирани служители, като фалшиво прикриване на ембаргови купувачи на оръжие. Често пъти безскрупулни оръжейни посредници се възползват от слабости в контрола върху крайния потребител в страните износителки, като предоставят фалшива или заблуждаваща информация. (Такъв е случаят, например с оръжейните доставки за анголските бунтовници.)

Поне в някои случаи, след като оръжията са получили експортно разрешение, България започна да изисква доказателства за доставка, за да провери дали те са доставени по означеното направление и не са отклонени по пътя. Търсейки да запълни една голяма празнота, правителството предприе мерки за установяване на административни процедури за регистриране на оръжейните посредници. (Настоящото предложение за посредническа дейност е описано по-долу.)

Международно обявените оръжейни ембаргови мерки получиха също по-голямо внимание като за тях бе предприето официално действие за институционализиране на промяната. През април 2001 г тогавашното правителство издаде указ за въвеждане на редица ембаргови мерки, наложени от ООН и ЕС и други многостранни ограничения, като с това легализира ограниченията за оръжейни сделки с двадесет страни. С тази стъпка мерките получиха национален правен статус, който е необходим за преследване в случаи на нарушения. През 2001 г правителството прие наредби, които предвиждат всички оръжейни ембаргови мерки на ООН и други задължителни решения на Съвета за сигурност на ООН автоматично да станат част от вътрешното законодателство, което е вече факт в България.

Унищожаване на оръжейните излишъци

България започна да унищожава част от огромните си запаси от оръжейни излишъци, които не са нужни на военните поради намалената численост и желанието да се модернизират съоръженията като подготовка за възможно членство в НАТО. Много от купувачите на евтино, произведено по съветските стандарти, оръжие често пъти се намират на места с ожесточени сблъсъци в по-бедните части на света, включително в Африка. Измежду клиентите на българските оръжейни излишъци от 1999 г насам са Ангола, Етиопия, Еритрея и Република Конго (Конго-Бразавил).

Новата програма за унищожаване на оръжия, изпълнявана от началото на 2002 г насам и финансирана от САЩ, досега е довела до унищожаването на повече от 77 000 малокалибрени оръжия и почти 500 тона амуниции. Това са най-старите оръжия, с най-ниска стойност и с най-нисък експортен потенциал (някои от оръжията датират от Втората световна война), но съществува надеждата, че с новия договор ще започне унищожаването на известно количество годно за експорт оръжие. За сега липсват средства, които биха позволили унищожаването на тежки конвенционални оръжия, към което Хюман Райтс Уоч призова в докладите си до страните на ЕС и НАТО. Останалите, способни да носят ядрено оръжие, български ракети ще бъдат унищожени с помощта на САЩ, в рамките на програмата за борба с разпространението на оръжия за масово унищожение.

Подобрени възможности за прилагане на законите

Освен това България регистрира някои подобрения в областта на прилагането на законите. Така например, правителството прие оферти на международни партньори по програми за обучение и осъвременяване на съоръженията за подобряване на граничния и митническия контрол, както и за подобряване на координацията между ведомствата, които издават лицензии и следят оръжейния експорт. Българските власти разкриха няколко подозрителни сделки, като спряха една оръжейна доставка през 2001 г, а в последно време отнеха лицензиите на компании, които са заподозрени в незаконни действия. Тези случаи, нито един от които не е довел до съдебно преследване, са разгледани по-долу.

Законодателни реформи: Предстоящи разпоредби

Предложенията в Парламента се отнасят до редица въпроси, като се почне със засиления ангажимент за съблюдаване на международните задължения и се стигне до въвеждането на контрола върху оръжейните посредници. В редица отношения промените съответстват на препоръките на външни наблюдатели, включително и тези на Хюман Райтс Уоч в доклада от 1999 г, и отхвърлени от тогавашното българско правителство. Включването на тези мерки в законопроекта показва степента на напредъка на дебата по реформите през последните две години.

Направеният по-долу анализ се основава на текста на Проектозакона в редакцията му от март 2002 г - Закон за изменение и допълнение на Закона за контрол на външно-търговската дейност с оръжие и със стоки и технологии с възможна двойна употреба. Доколкото е известно на Хюман Райтс Уоч, от тази дата насам в него не са правени значителни промени по време на парламентарния дебат и, следователно, тази версия е по-същество валидна към юни 2002 г. Крайната форма на закона, която ще бъде приета от българския Парламент, може да се различава в някои отношения.

Международни задължения и ангажименти

Законопроектът поставя по-голямо ударение и тежест върху международните задължения и ангажименти на България. Повечето от съществените разпоредби не са експлицитно включени в законопроекта като задължителни, както призоваваше Хюман Райтс Уоч. При все това, включването им в закона показва по-голямо признаване на важността на международните стандарти и представлява средство за въздействие в ръцете на онези, които биха настоявали за по-добро съответствие с утвърдените норми.

Законопроектът насърчава да се въвеждат ограничения, когато Съветът за сигурност на ООН налага оръжейно ембарго или когато те произлизат от българските международни ангажименти. По отношение на ембарго на ООН, тази разпоредба позволява на българското правителство да издава укази за по-точно установяване на начина, по който се изпълняват тези мерки, като с това се допълва съществуващия закон по изпълнението на санкции на ООН.

Международните задължения, които могат да послужат като основание за нови ограничения по законов път произлизат от: международните конвенции; членството на страната в международни организации (включително режими на експортен контрол); присъединяването към актове, съвместни актове и общи позиции на ЕС; или присъединяването на България към режими на експортен контрол и решения на международни организации, в които тя не е пълноправен член.

Запознати с предложението български служители заявиха пред Хюман Райтс Уоч, че тази разпоредба, макар и формулирана в общи термини, е предназначена да включи Кодекса на ЕС за поведение при износ на оръжие, който през 1998 г България се задължи да следва, както и споразумението от ноември 2000 г на Организацията за сигурност и сътрудничество на Европа (OССЕ) за малокалибрените и леките оръжия.2 Тези мерки, както и минималните експортни критерии, които се съдържат в тях, по силата на тази разпоредба не стават задължителни. Вместо това, законопроектът дава на правителството правото въз основа на тези мерки да издава укази, с които да забранява или ограничава оръжейните пратки по определени направления, ако то реши да направи това.

Друга промяна в същата посока утвърждава правото на правителството да въвежда едностранни забрани върху оръжейните пратки, които са предназначени "за държава, на чиято територията се водят въоръжени действие, или която участва във военен конфликт." Според правителствените служители, тази разпоредба позволява на българското правителство да реагира на международните събития при настъпването им, и да предприеме действията, които счита за необходими, а не да чака резолюция на Съвета на сигурност на ООН за налагане на ново ембарго.

Включването на тази разпоредба очевидно показва по-голям консенсус в българското правителство, затова че страната трябва да съдейства по-активно за блокирането на оръжейните пратки, които биха разпалили ожесточени конфликти. Надеждата е, че България ще изпълни в по-голяма степен, отколкото в миналото, този и други критерии, по които е постигнато споразумение. Основното е практическото прилагане на разпоредбата.

Следва да се приветства включването на ново изискване към правителството да подготвя, оповестява и периодично осъвременява списък на получателите, спрямо които са в сила ограничения за експорт на оръжие.

Контрол върху посредническата дейност

Ключова разпоредба на законопроекта установява правен контрол върху оръжейните посредници, които досега съществуващият български закон не регулираше. След като влезе в сила, новият контрол ще се прилага както към осъществени в България оръжейни сделки така и към сделки, извършени от български посредници извън страната.

Включването на разпоредба, която дава на закона извън-териториален обхват показва развитието на международната "най-добра практика" в тази сфера. Някои държави са приели разпоредби за посредническата дейност, други държави засега пренебрегват въпроса или са предприели само полу-мерки. Когато през 1999 г Хюман Райтс Уоч предложи това на предишното българско правителство да включи извън териториална разпоредба в предложенията си за посредническа дейност, то предложението не бе прието.

Предстоящият да бъде разгледан от българския Парламент Законопроект определя посредническата дейност с оръжия ("посредническа дейност") като включване в търговски дейности; това са "всички дейности, свързани с осъществяването на външнотърговска сделка, в това число спедиторски и транспортни услуги и финансиране, когато лицето извършващо тази дейност не е фактическият износител, вносител или ре-експортьор, когато по някакъв начин тези дейности са свързани с територията на Република България или с използването на телекомуникационни средства за връзка и/или пощенски услуги на Република България."

Регистриращите се по новия режим посредници ще бъдат подложени на лицензионни процедури еднакви с използваните сега лицензионни процедури за търгуващите с оръжие компании. На първия етап, създадена от Министерския съвет (кабинета на България) междуведомствена комисия ще преглежда молбите и ще издава лицензии на посредници. На втория етап, от лицензираните посредници се изисква да подадат молби за разрешения за отделни оръжейни сделки; тези разрешения се издават от втори орган -междуведомствен комитет към Министерството на икономиката.

По силата на очертаните в законопроекта процедури за проверка, отказва се издаването на лицензия за посредническа дейност на лицата, които са ненадеждни или икономически нестабилни. Извършват се проверки и на представените с молбите за отделни разрешения документи. Законопроектът, обаче, не определя какви документи придружават молбата на посредника за лицензия или разрешение. Вместо това те ще бъдат определени в правилника за прилагане на закона, който трябва да се напише след приемането на законопроекта.

В една промяна в законопроекта, която ще се прилага както към търговците на оръжие, така и към посредниците, се предвижда отнемане за винаги на лицензии, ако се окаже, че доставените оръжия са били ре-експортирани без разрешение по друго направление. Лицензията се отнема независимо от това дали търговецът или посредникът съзнателно е участвал в измамата. Тази разпоредба прави в крайна сметка търговците и посредниците отговорни за това оръжията да не се отклонят от предназначението си.

Законопроектът предвижда чуждестранните търговци на оръжие да могат да участват в търговия с оръжие в България. Но той оставя неопределени условията, при които на чужденците ще им бъде разрешено да работят като посредници на оръжие в България. Последната версия на проекта не сочи как ще бъдат контролирани техните дейности. Хюман Райтс Уоч разбра, обаче, че законопроектът е бил изменен в последствие като спрямо чуждестранните посредници се поставят същите изисквания както спрямо българските.

С разпоредбата за посредниците, регистрираните в България транспортни дружества трябва да са лицензирани като оръжейни посредници и трябва да искат разрешение за извършване на превоз на оръжие извън България. В Законопроекта, обаче, не са установени ясно условията за работата на чуждестранни превозвачи на оръжие. Той разпорежда само, че за пренасянето на оръжие през българската територията се изисква издадено от междуведомствения комитет разрешение. Това несъответствие можеше да бъде преодоляно както е посочено по-горе като се ревизира законопроекта на правителството.

Контрол върху крайния потребител

Очакваните промени в контрола върху българската търговия с оръжие изискват доказване на крайното предназначение на оръжейния експорт, като в проектозакона са включени в голяма степен вече въведени на практика подобрения. Например, проектозаконът изяснява, че молбите за експортни лицензии се придружават от СКП или еквивалентен документ, и че купувачът гарантира, че няма да ре-експортира или да отклони по друг начин оръжието без разрешение от страна на българските власти. Проектозаконът определя формалния вид на процедурите за доказване автентичността на предоставените документите и позволява физически проверки след доставяне на пратката, за да се установи, че оръжието е било доставено по предназначението си.

Санкции

Административните глоби по силата на закона от 1995 г са много ниски и предложеният от правителството нов законопроект предвижда те да станат 500 до 50 000 лева (приблизително 250 до 25 000 щатски долара) за деяния, които не са престъпление. Остават в сила имуществените санкции, които възлизат на до два пъти размера на сделката. Наказателните санкции се разглеждат от Наказателния кодекс и законопроектът не съдържа указания, които ги променят.

Административна структура

Законопроектът предвижда двустепенната лицензионна структура, която бе описана по-горе. Междуведомствената комисия, която издава търговските лицензии отговаря за лицензираните посредници. Органът на втората степен, междуведомственият комитет, който издава разрешения за отделни сделки има нова отговорност за неразпространението на оръжия за масово унищожение, включително и по отношение на съблюдаването на една международна конвенция, която забранява химическите оръжия. Той ще бъде преименуван съответно. Освен това, при вземане на решение за издаване на лицензия всеки член на този комитет, който се състои от представителите на различни министерства, има право на вето, при представяне на подходяща обосновка. По силата на друга промяна, комисията следва да представя на Министерския съвет годишни отчети по изпълнението на изменения закон.

Предишното правителство предложи да се създаде независим контролен орган за наблюдение върху търговията с оръжие. Това предложение се подкрепя от Хюман Райтс Уоч. То не е включено в депозирания в Парламента проект, но е било повдигнато по време на парламентарния дебат. Остава неясно дали има достатъчна парламентарна подкрепа за промяна на Законопроекта за създаване на такъв орган.

Други промени

Контрол върху стоките с двойна употреба: Законопроектът съдържа редица мерки за затягане на контрола върху така наречените стоки с двойна употреба; такива са експлозиви, химикали и технологии, които имат легитимни цивилни приложения, но могат да се използват също и за военни цели (включително и най-вече за производство на оръжие за масово унищожение). Новият законопроект, например, изисква правителството да приеме списък на стоките с двойна употреба, за които се изисква контрол върху лицензирането и транспорта им, съответстващ на контрола върху конвенционалните оръжия, включително и по отношение на посредническите дейности.

Чуждестранна собственост: Измененията отстраняват разпоредбата на закона от 1995 г, която изисква оръжейните фирми да са с най-малко 50 процента българска собственост. Правителствени служители отбелязват, че тези изменения позволяват по-големи чуждестранни инвестиции в този сектор и са в съответствие с препоръката, включена в доклада от 2001 г за българската отбранителна индустрия на Атлантическия съвет на САЩ, който се опита да насърчи ориентирането на индустрията към пазарите на страните членки на НАТО.

Продължения на лицензии: С цел да се позволи на оръжейните фирми да подписват дългосрочни договори, правителството възнамерява да позволи да се издават търговски и посреднически лицензии първоначално за срок до една година, след изтичането на който всяка последваща лицензия се издава за срок три години. Разрешенията за отделни сделки се издават в началото за шест месеца и може да бъдат продължени само еднократно за срок до шест месеца. Както лицензиите, така и разрешенията подлежат на отнемане по решение на съответните овластени органи.

Необходими реформи, които не са включени в законопроекта

Прозрачност и надзор

Законопроектът предвижда малко за увеличаване на прозрачността. Изискването голяма част от информацията да се счита за търговска и държавна тайна остава в сила.

Освен това, липсва намерението да се публикува списък на оторизираните оръжейни търговски дружества или посредници. Други страни публикуват годишен доклад с данни (в различна степен на конкретност) за износа им на оръжие. Засега България не е направила това.

Една скромна разпоредба за прозрачността изисква публикуването на списъка на получателите, спрямо които има експортни ограничения. Издаденият през април 2001 г списък, който, по твърдения на правителствени служители, удовлетворява новото изискване, включва само получателите, които са обект на регионални или международни санкции - информацията която е публично достъпна. Списъкът не съдържа редица страни, спрямо които има ограничения по силата на доброволни многостранни мерки, като например Васенаарското споразумение за външнотърговски контрол върху конвенционалните оръжия и стоки и технологии с двойна употреба.

Освен това, законопроектът не предвижда подходящ механизъм за увеличаване на парламентарния надзор. Двата органа, които контролират търговията с оръжие, докладват само пред кабинета. Хюман Райтс Уоч разбра, че по силата на едно изменение, въведено по време на парламентарния дебат, Министерският съвет ще предоставя на Парламента годишния доклад по изпълнението на закона за оръжейната търговия, но не е задължен да публикува доклада.

Излишъци

Измененията, които ще се разглеждат в Парламента, не установяват конкретни правила как да се извършва търговията с оръжейните излишъци (понастоящем те се разглеждат по разпоредбите, които управляват външнотърговската дейност с оръжие), макар че се гарантират някои изменения, отнасящи се до оръжейните излишъци. Например, съществуващият закон не отразява адекватно задълженията на България по споразумението по ОССЕ за малокалибрените оръжия. Документът заявява: "Участващите страни са съгласни, че предпочитаният метод за отстраняване на малокалибрените оръжия е унищожаването им ...Всички малокалибрени оръжия, които се определят като излишъци спрямо националните нужди за предпочитане следва да бъдат унищожени. Ако обаче отстраняването им става чрез износ ... таков износ следва да се извърши единствено в съответствие с установените [в този документ] експортни критерии." 3

Българската практика, противно на това споразумение, е била да изнася оръжейните излишъци там където е възможно. Служител от Министерството на отбраната потвърди пред Хюман Райтс Уоч, че освен ако и докато не бъде предоставена чуждестранна финансова помощ на правителството за посрещане на разходите по унищожаване на извадените от употреба оръжия, те ще продължат да бъдат на разположение за експорт. През октомври 2001 г, например, Министерството на отбраната обяви намерението си да разпродаде близо 200 излишни танка и други тежки оръжия, за да финансира доставката на съоръжения по стандартите на НАТО.

Конфликти на интереси

Българският закон не забранява на служителите, които носят отговорност за контрола върху решенията за лицензии за оръжия, да служат едновременно в бордовете на оръжейни компании. Новият законопроект не разглежда изобщо този въпрос. Хюман Райтс Уоч препоръча през 1999 г да се предвидят действия в случай, че са налице данни за конфликт на интереси. Тогавашното правителство отговори, че ще премахне тази практика, но в нито един момент не прие правила за да предотврати повтарянето на проблема.

Обратно, проблемът очевидно възниква отново. Доскоро българският външен министър беше член на борда на една голяма произвеждаща оръжие компания. Това стана публично достояние, тъй като търговският лиценз на компанията беше отнет непосредствено след твърдения за незаконни оръжейни сделки (вж. по-долу).

Случаите от последно време показват по-добро изпълнение. Необходимост от по-строго прилагане.

От началото на по-стриктното следене на оръжейните пратки, българските власти имат известен успех в разкриването на подозрителни незаконни сделки и отговарят по-енергично на твърденията за незаконни дейности. Тези стъпки са похвални и те сочат, че сега контролът се извършва по-стриктно, отколкото в миналото. Действията по прилагането на закона към днешна дата, обаче, не постигат необходимото. Правителството трябва да демонстрира по-ясно силния си ангажимент за провеждане на разследвания по всички случаи и за наказателно преследване, там където това се налага. От 1999г насам, в България не е имало съдебно преследване за нелегален износ на оръжие. Три години по-късно това твърдение все още остава в сила.

През април 2001 г властите задържаха натоварен с чешки оръжия украински самолет след като заподозряха, че товарът може би е преназначен за Еритрея, която по това време е били под ембаргото на ООН. След разследване, при което чешкото правителство твърдеше, че сделката е напълно законна, самолетът и товарът са освободени за доставка в Грузия, която е била обявеното направление. Информацията за основанието на решението да се освободи самолетът бе много оскъдна и все още остават без отговор важни въпроси за съобщените несъответствия между обявения товар и декларациите на екипажа.

Друг пример, в началото на 2002 г българските власти се опитаха да спрат полетите над България на регистриран в Екваториална Гвинея самолет въз основа на подозрения, че самолетът е свързан с мрежа за трафик на оръжие от страна на въздушна транспортна компания, която многократно е била уличавана в докладите на ООН за нарушения на ембарго, включително по отношение на пратки на оръжие от България. Според съобщенията българските власти са разследвали дали самолетът е действал преди това под фалшива българска регистрация. Това отново е положителен знак. Остава неясно, обаче, дали продължава разследването на действията на въздушните транспортни компании и какви биха били резултатите от такива разследвания.

По отношение на незаконния износ на оръжие от български компании, правителството е действало като е отнемало лицензии, но досега не е инициирало наказателно преследване. Такъв е случаят през май 2002 г, когато за една голяма оръжейна компания се твърди, че е участвала в незаконни сделки с оръжие с правителството на Судан. Судан е под ембаргото на ЕС, за което България е поела ангажимент да спазва и което е станало закон по силата на указа от април 2001 г, с който тези ограничения стават част от закона. Наказателното разследването продължава.

Заключение

Очакваното приемане на законовите промени, които регулират оръжейната търговия в България отбелязва важна стъпка напред в протичащия процес на реформите в търговията. Цялостната реформа изисква от България да действа на три фронта: да установи строга законова рамка, да изпълнява стриктно контрола, и да го прилага строго. Законопроектът чака разглеждане в Парламента, и макар и да не отговаря на очакванията в някои аспекти, той отразява важен напредък в други аспекти. Най-значителна е разпоредбата, която за пръв път установява контрол върху оръжейните посредници. Главните предизвикателства тепърва предстоят с оглед да се обърне особено внимание на изпълнението и прилагането на закона. Доказателство за реформата ще бъде степента на въведената стриктна политика и доколко тази политика съответства на стриктната практика. Българското правителство, гражданите на България и международните партньори на страната трябва да останат на бдителни така, че България да продължи по пътя на реформите и да удвои усилията си за прекратяване на незаконни и безотговорни оръжейни сделки веднъж и завинаги.

1 Всички, които работеха в подкрепа на положителните промени в България отдавна търсят да използват като средство за въздействие стремежа на България към НАТО и ЕС. Така например, през 1999 г Хюман Райтс Уоч издаде доклад, който силно осъжда практиката на България да продава безразборно оръжие; ХРУ многократно се е обръщала към НАТО и страните-членки на ЕС да предприемат стъпки за насърчаване извършването на необходимите реформи в България и другите страни кандидатки. (Вж., например, Хюман Райтс Уоч, България: Парите говорят - сделки с нарушители на правата на човека, април 1999 г; Хюман Райтс Уоч, Отворено писмо до външните министри на ЕС по проблеми на сигурността, повдигнати от оръжейни сделки на страните-кандидатки, 19 октомври 19, 2001г; и Хюман Райтс Уоч, Отворено писмо до външните министри на страните членки на НАТО за насърчаване на отговорни действия при сделки с оръжие. Всички документи са на разположение на адреса www.hrw.org/arms.

2 По Кодекса на ЕС, правителството е съгласно да приеме определени основни стандарти, включително да не доставя оръжие на нарушители на правата на човека, в области на ожесточени конфликти, или на клиенти, които могат да отклонят или ре-експортират оръжията без разрешение към други направления. Мерките на ОССЕ обвързват по аналогичен начин правителствата да не разрешават експорт на малокалибрени и леки оръжия (или лицензии за производството им) когато за тези оръжия съществува рискът да се нарушават правата на човека или международните хуманитарни закони (законите за войната), измежду други обстоятелства.

HRW Logo


© Copyright 2001, Human Rights Watch    350 Fifth Avenue, 34th Floor    New York, NY 10118-3299    USA